Читать «Преследвачът» онлайн - страница 17

Запалих газената лампа и внимателно се спуснах по каменните стъпала. Светлината разкри една порядъчно голяма стая — около шест на девет метра. Подът бе посипан с каменни плочи, широка каменна пейка се простираше по дължината на едната стена. Вдигнах лампата високо и огледах здравите греди над мен. Паянтовият дъсчен под на стаята отгоре беше единственото, което разкриваше някакви белези на запуснатост. Лесно можех да го укрепя с мазилка, което щеше да бъде двоен удар, тъй като щеше да попречи на светлината да пробива през разредените дъски отгоре. В десния ъгъл, до каменната пейка, имаше мивка. Спомних си, че фермата ползваше собствен извор. Кранчето беше затегнато, но когато накрая успях да го развъртя, водата от него потече чиста и свежа.

Близо до стълбите стоеше дървен тезгях, целият в белези, допълнен с менгеме и клещи. Инструментите на Хенри висяха в стройни рекички над него. Само няколко часа работа ми бяха необходими, за да превърна това мазе в тъмница, далеч по-ужасяваща от всичко, на което са се натъквали някога програмистите на компютърни игри. Като начало не трябваше да мисля за допускането на някаква слабост, така че моите авантюристи да могат да избягат.

В края на седмицата, след като бях идвал в свободното си време, свърших цялата работа. Нищо прекалено изтънчено. Прикрепих катинар и вътрешно резе към капака на пода. Поправих пода и варосах стените. Исках мястото да бъде толкова светло, колкото е възможно, за да се подобри качеството на видеозаписа. Направих даже разклонител през халката, за да се снабдявам с електричество.

Вях мислил дълго и усилено, преди да реша как да накажа Адам. Накрая се спрях на това, което французите наричат chevalet, испанците — escalero, немците — ladder, италианците veglia, а поетичните англичани „Херцог на Ексетърската щерка“. Закачалката е получила смекченото си наименование от находчивия Джон Холанд, херцог на Ексетър и граф на Хънктингдън. След успешна кариера на воин херцогът станал управител на Лондонската кула и някъде около хиляда четиристотин и двайсета година той въвел най-великолепния инструмент за убеждаване, правен по тези брегове.

Най-ранният й вид се състоял от отворена правоъгълна рамка, вдигната на крака. Затворникът бил слаган отдолу в нея, привързан с въжета около китките и глезените. Във всеки ъгъл въжетата били прикрепени към винт, задвижван от надзирател, който дърпал лостовете. Това тромаво и трудоемко приспособление станало по-изтънчено през годините, свършвайки почти във вид на маса или хоризонтална стълба, като често включва валяк с шипове в средата. Така че, ако затворникът мръднел, шиповете му разкъсвали гърба. Била създадена също система със скрипеца, която свързвала всички четири въжета заедно. Така вече било възможно машината да бъде управлявана само от един човек.