Читать «Преследвачът» онлайн - страница 20

Карол бързо се насочи към колата, която заби спирачки, изчаквайки някой да премести лентата, която държеше тълпата сеирджии настрана. Тя спря и зачака, докато полицаите хукнаха през глава да впечатлят шефа си с експедитивност. Роувърът си проби път напред, като даде възможност на Карол да зърне непознатия, който седеше на мястото до Брандън. Когато двамата мъже слязоха, тя огледа внимателно Тони, като се опитваше да запомни подробности. От доста време работеше по усъвършенстването на това качество. Човек никога не знае кога ще му се наложи да търси някого по словесен портрет чрез фотографски способи. Около метър и осемдесет, слаб, широки рамене, тесен ханш, пропорционално тяло, къса тъмна коса, разделена настрани, тъмни очи, вероятно сини, сенки под очите, светла кожа, среден нос, широка уста, долната устна по-пълна от горната. Никакъв усет за дрехи. Костюмът му беше даже по-старомоден от този на Брандън. Не изглеждаше овехтял обаче. Заключение: този мъж не прекарваше работното си време в костюм. А също, изглежда, не обичаше да хвърля пари на вятъра, така че одеждата му я чакаше перспективата да бъде носена, докато не се разпадне на парчета. Второ заключение: сигурно нито беше женен, нито имаше постоянна връзка. Всяка жена, чийто партньор се нуждаеше от прилично сако, щеше да го подтикне, уж случайно, да си купи нещо класически тип, за да не изглежда толкова смешно пет години след купуването му.

Когато стигна до това заключение, Брандън вече се намираше до нея, като посочи придружителя си, за да ги запознае.

— Тони, бих искал да ти представя главен следовател Карол Джордан. Карол, това е доктор Тони Хил от Министерството на вътрешните работи.

Тони се усмихна и подаде ръка. Привлекателна усмивка, добави тя към списъка от подробности, докато стисна ръката му. Приятно ръкостискане също. Кратко и твърдо, но не прекалено, както мъжкарите, които се опитват да ти строшат кокалите. За жалост повечето й колеги бяха точно такива расови мъжкари.

— Радвам се да се запознаем — добави Тони.

Изненадващо дълбок глас с лек северняшки акцент. Карол се въздържа от усмивка. Човек никога не може да бъде сигурен с тия от министерството.

— Аз също.

— Карол ръководи един от екипите по убийствата, с които работим по тези случаи. Номер две, нали, Карол? — попита Брандън, макар че знаеше отговора.

— Точно така. Пол Гибс.

— На Тони му е възложено от министерството да проучи възможностите за създаване на Национален център за изработване на профили към полицията. Помолих го да хвърли поглед на тези убийства, за да види дали опитът му може да ни даде някакви отправни точки.

Брандън пронизваше Карол с поглед, за да се увери, че е разбрала какво трябва да чете между редовете.

— Бих оценила всяка помощ, която доктор Хил може да ни даде, сър. От краткия поглед, който имам от местопрестъплението, не смятам, че имаме нещо повече, с което да продължим, както и в предишните подобни случаи. — Карол даде знак на Брандън, че е разбрала какво иска да й каже. Те и двамата вървяха по едно и също опънато въже, но от различните му краища. Брандън не биваше да подкопава авторитета на Том Крос, а ако Карол искаше добро отношение в полицията в Брадфийлд, не можеше открито да противоречи на прекия си началник дори висшестоящите да бяха съгласни с нея. — Ще желае ли доктор Хил да види мястото на престъплението?