Читать «Дни на кръв и звездна светлина» онлайн - страница 2

– Ужас! Каза ли ви какво се е случило?

– Не! Защото предпочете да го метне през прозореца! – провикна се отново Зузана.

– Всъщност беше врата – обади се Каз, стрелкайки Зузана с поглед. После посочи стъклената врата зад себе си. – Тази врата.

– Точно тази ли? – Репортерката беше много доволна. Тя се протегна и докосна вратата, сякаш в това имаше някакъв особен смисъл. Сякаш подмененото стъкло на вратата, разбита някога от летящото тяло на второразредния актьор, изпращаше някакво важно послание към света.

– Моля те! – настояваше Зузана. – Сега стои точно под балкона. – Зузана получи ключовете от апартамента на Кару тъкмо навреме, за да скрие скицниците на своята приятелка, преди разследващите да сложат ръка върху тях. Кару беше пожелала Зузана да остане да живее тук, но сега, благодарение на Каз, мястото приличаше на същински цирк. – Ето виж! – посочи Зузана. – Може да го уцелим право в главата. Толкова чай изпи...

– Не.

Репортерката се наклони към Каз заговорнически:

– А къде е тя сега?

– Стига, бе! – промърмори Зузана. – Де да знаеше! Като че ли би премълчал пред всичките двайсет и пет репортери досега, за да сподели единствено с нея тази изключителна тайна!

Долу на стълбището Каз сви рамене.

– Нали всички видяхме как отлетя. – Той поклати глава, сякаш все още не можеше да повярва, и погледна право в камерата. Изглеждаше много по-красив, отколкото заслужава. Точно заради него на Зузана ѝ се щеше красотата да може да бъде отнемана като наказание за лошо поведение. – Тя отлетя – повтори той, ококорил очи в престорена почуда. За него интервютата бяха нещо като представление: едно и също се повтаряше отново и отново с незначителни импровизации в зависимост от въпросите. Вече наистина започваше да се изтърква.

– И вие нямате дори най-малка представа къде може да е отишла?

– Не. Тя непрекъснато заминаваше някъде и се губеше с дни. Никога не казваше къде отива, но винаги се връщаше много изтощена.

– Смятате ли, че и сега ще се върне?

– Надявам се. – Още един разчувстван поглед към окото на камерата. – Толкова ми липсва!

Зузана простена, сякаш нещо я боли.

– О-о-о, накарай го да млъкне-е-е!

Само че Каз не млъкваше. Обръщайки се отново към репортерката, той продължи:

– Единствената полза от тази случка е, че мога да я използвам в работата си. Копнежът, въпросите без отговор... те обогатяват моето изпълнение. – С други думи: "Стига сме обсъждали Кару, дайте да поговорим за мен!".

Репортерката захапа въдицата.

– Значи вие сте актьор? – изгука тя и с това търпението на Зузана се изчерпа.

– Край, повече не издържам – сопна се тя на Мик. – А ти продължавай да стискаш в мехура си безценния чай.

– Зузе, ама ти какво... – започна той, но тя вече се отдалечаваше с решителна крачка. Не му оставаше друго, освен да я последва.

И когато три минути по-късно един розов балон се стовари право върху главата на Каз, той трябваше да благодари на Мик, че онова, което го обля от глава до пети, не беше чаят от неговия пикочен мехур. Оказа се парфюм, няколко шишета, смесен със сода за хляб, така че да се получи чудно лепкава каша. Тя сплъсти косата му и му подлюти очите, но неговото изражение беше направо безценно. Зузана успя да го види, защото, макар интервюто да не се предаваше на живо, телевизионният канал реши да го излъчи.