Читать «Дни на кръв и звездна светлина» онлайн

Прага, началото на май. Небето тегнеше сиво над приказните покриви, а целият свят наблюдаваше. Дори сателитите следяха Карловия мост, в случай че... посетителите... се върнат. В този град и преди се бяха случвали необикновени неща, но не чак толкова необикновени. Поне не и откакто съществува телевизия, която да ги докаже. Или изцеди докрай.

– Хайде, кажи, че ти се пишка.

– Моля?! Не. Не ми се пикае. Даже не си го и помисляй!

– Хайде де! И сама щях да го направя, стига да можех. Но съм момиче.

– Така си е. Животът е толкова несправедлив. Въпреки това няма да се изпикая върху бившето гадже на Кару заради теб.

– Какво?! И дума не съм обелила за това. – Зузана продължи с възможно най-разумен тон: – От теб искам само да се изпикаеш в един балон, за да го пусна после върху него.

– Аха! – Мик се престори, че обмисля предложението близо секунда и половина. – Не.

Зузана изпъшка тежко.

– Добре тогава. Но и сам знаеш, че си го заслужава.

Обектът на този разговор стоеше на десетина крачки от тях, заобиколен от международен новинарски екип и даваше интервю. Това не беше първото му интервю. Нито дори десетото. Зузана вече им беше изгубила бройката. Но причината точно то да е особено вбесяващо бе, че се провеждаше на парадното стълбище пред сградата, където беше апартаментът на Кару. Досега нейният бивш дом успя да привлече вниманието на всевъзможни полицейски и тайни служби, въпреки че адресът не беше разгласен под път и над път.

Каз упорито трупаше известност като бившето гадже на Момичето на моста, както наричаха Кару след невижданото меле, привлякло погледите на целия свят към Прага.

– Ангели – едва отрони репортерката, млада и красива, типично лице от телевизията. – Какво ще кажете за това?

Каз се разсмя. Предугаждайки това, Зузана избухна в престорен смях заедно с него.

– Какво искате да кажете – че наистина съществуват ангели или че моето гадже е на страната на лошите?

– Бивше гадже – просъска Зузана.

– Предполагам, и двете – разсмя се репортерката.

– Нито едното, нито другото е вярно – заяви Каз. – Но около Кару винаги е имало някаква мистерия.

– Например?

– Ами, тя беше толкова потайна... чак не е за вярване. Аз и досега не знам нейната националност или фамилията ѝ, ако изобщо е имала такава.

– И това не ви притесняваше?

– Не, беше яко. Представете си – красиво и загадъчно момиче! Винаги носеше нож в ботуша си, говореше много различни езици и непрекъснато рисуваше чудовища в нейния...

– Защо не разкажеш как те метна през прозореца – провикна се Зузана.

Каз се опита да пропусне това покрай ушите си, но репортерката я чу.

– Вярно ли е? Нарани ли ви?

– Е, това определено не е сред най-любимите ми случки. – Бегла чаровна усмивка. – Но не се почувствах наранен. Предполагам, вината беше моя. Подплаших я. Стана неволно, но по онова време тя имаше някакви неприятности и беше доста изнервена. Заварих я цялата обляна в кръв и боса на снега.