Читать «Дни на кръв и звездна светлина» онлайн - страница 6

И ще остане така до деня, когато се върнеш.

Обичам те, дано си добре и си щастлива и където и да се намираш, някой (Акива?) също да организира томболи само за теб или каквото там правят ангелите момчета за своите ангели момичета.

целувка/ритник

Зузе

4.

НИКАКВИ ТАЙНИ ПОВЕЧЕ

– Я гледай! На това му се казва изненада.

Това беше Хазаел. Лираз стоеше до него. Акива ги чакаше. Беше станало много късно и той се намираше на учебната арена зад казармите при нос Армазин, бивш гарнизон на химерите, където след края на войната беше разквартируван техният полк. Тъкмо изпълняваше ритуална ката, но свали мечовете и се обърна с лице към двамата, очаквайки следващото им действие.

Завръщането му мина гладко. Стражите го поздравяваха с обичайното ококорено благоговение – за тях той си беше Бич за зверовете, Принца на копелетата, герой и това оставаше непроменено – явно Хазаел и Лираз не бяха докладвали на командира за него или пък новината още не беше стигнала до всички. Можеше да бъде по-предпазлив и да не се появява, без да е сигурен какво го чака, но всичко му беше като в мъгла.

След онова, което откри в Киринските пещери.

– Трябва ли да се чувствам засегната, че не се опита да ни намери? – обърна се Лираз към Хазаел. Стоеше облегната на стената с кръстосани ръце.

– Чувства? – погледна я с присвити очи Хазаел. – У теб?!

– Аз също имам някакви чувства – отвърна тя. – Просто не са безполезни като угризението. – Впи очи в Акива. – Или любовта.

Любов.

Всичко онова, което беше пречупено в душата на Акива, се възстанови и си дойде на мястото.

Твърде късно. Той беше много закъснял.

– Да не казваш, че не ме обичаш? – обърна се Хазаел към Лираз. – Защото аз те обичам. Поне така мисля. – Той замълча, обмисляйки казаното. – О! Както и да е. Това е страх.

– Аз и това не чувствам – отвърна Лираз.

Акива не знаеше дали е точно така; усъмни се, но сигурно Лираз наистина се страхуваше най-малко от всички останали или поне по-добре го прикриваше. Тя беше свирепа още като дете и първа стъпваше на арената, независимо кой е противникът ѝ. Познаваше ги двамата с Хазаел от толкова време, отколкото познаваше и самия себе си. Родени в един и същи месец в императорския харем, тримата заедно бяха дадени при извънбрачните – легионът с копелета на Йорам, плод на среднощните му похождения и отгледани с цел да се превърнат в оръжия на неговата власт. Тримата наистина станаха вярно оръжие и се биеха рамо до рамо в безконечни битки, докато един ден животът на Акива се промени, а техният си остана същият.

Сега животът му отново се променяше.