Читать «Дни на кръв и звездна светлина» онлайн - страница 5

Акива усети как сърцето му засяда в гърлото. Понесе се над руините, оглеждайки се за синьо петно насред тази шир от сиво и черно, символ на неговата собствена чудовищна победа. Там обаче не се виждаше нищо.

Кару не беше тук.

Претърсва цял ден, на следващия – също; огледа Лораменди и околностите, питайки се трескаво къде ли може да е отишла, но не позволяваше този въпрос да прерасне в догадка какво ли се е случило с нея. Но часовете минаваха и очакванията ставаха все по-мрачни; страховете му бяха пометени от кошмари, които черпеха образи от ужасите, които бе видял и причинил. Тези образи го щурмуваха непрекъснато. Отново и отново той притискаше длани към очите си, за да ги прогони. Не Кару. Тя трябва да е жива.

Акива просто не можеше да понесе мисълта, че е възможно и нещо друго.

3.

МИС РАДИОМЪЛЧАНИЕ

От: Зузана < [email protected]>

Относно: Мис Радиомълчание

До: Кару

Е, мис Радиомълчание, явно ти замина завинаги и до теб вече не достигат моите МНОГО ВАЖНИ ПОСЛАНИЯ.

Замина за ОТВЪДНИЯ СВЯТ. Винаги съм знаела каква си откачалка, но не предполагах, че ще се стигне чак дотук. Къде си и какви ги вършиш? Представа нямаш как ме съсипва всичко това. На какво прилича?! С кого си сега? (Акива? Или пък с някой грозник?) И което е най-важното – там имат ли шоколад? Допускам, че нямат безжични комуникации и не е толкова лесно да се върнеш да ме навестиш, на което се и надявам, защото, ако разбера, че си все същата въртиопашка и още не си дошла да ме видиш, ще стане страшно. Тогава може да се стигне и до онова нещо, нали се сещаш – когато на хората им се навлажняват очите и те оглупяват. Как му се викаше – рев?

Или пък НЕ. Може вместо това здравата да те НАЛОЖА С ЮМРУЦИ и да се надявам, че няма да ми отвърнеш, защото съм скъпото ти миньонче. То ще е все едно да налагаш дете.

(Или пък язовец.)

Както и да е. Тук всичко е наред. Бомбардирах Каз с парфюм и това го показаха по телевизията. Публикувам твоите рисунки, подписани с моето име, и преотстъпих апартамента ти на едни пирати. Смрадливи пирати. Присъединих се към ангелския култ и се кефя на ежедневните молитви, освен това ТРЕНИРАМ, за да мога да вляза в апокалиптичния си тоалет, който нося непрекъснато с мен, ПРОСТО ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ.

Я да видим какво още (подръпване на долната устна).

По очевидни причини тълпата е по-ужасна отвсякога. Мизантропията ми вече мина всякакви граници. Омразата се излъчва от мен, както рисуват топлинните вълни в комиксите. Кукленото шоу докарва добри пари, но вече взе да ми писва, да не говорим, че с тия балетни пантофки се чувствам като при свършека на света – който, ако тия от ангелския култ са прави, наистина скоро ще дойде.

(Уха!)

Мик е страхотен. Аз бях малко поразстроена (хм) и знаеш ли какво направи, за да ме разведри? Бях му разказала оная случка от детството, когато изкупих всички билети от томболата, за да спечеля тортата, защото наистина, ама наистина исках сам-самичка да изям цяла торта. Само дето не я спечелих и чак по-късно открих, че всъщност мога да си купя торта. Все още имам останали билети от онази томбола, а това беше най-лошият ден в живота ми. Е, Мик организира томбола само за мен с ЦЕЛИ ШЕСТ ТОРТИ. А когато ги спечелих ВСИЧКИТЕ, двамата отидохме в парка и се хранихме един друг в устата с торта близо пет часа. Това беше най-хубавият ден в живота ми!