Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 99

— Хайл! Спрете в името на Гилеад!

Те се подчиниха. Чу се свистене на спирачки, дрънчене на метал, звън от счупени стъкла, но колите спряха. Роланд и Еди пресякоха улицата, облени от светлината на фаровете и сподирени от гневния вой на клаксони; Сузана висеше между тях с новите си (вече много мръсни) боси крака на десет сантиметра над земята. С приближаването им към Четирийсет и шеста улица възбудата и усещането им за безопасност се усилиха. Роланд имаше чувството, че музиката на розата кара кръвта му да кипи. „Да — помисли си. — В името на всички богове, да. Това е. Може би не просто врата към Тъмната кула, а самата Кула. Богове, каква сила! Какво привличане! Кътбърт, Алан, Джейми… защо не сте тук?“

Джейк спря на ъгъла на Второ и Четирийсет и шеста и се втренчи в двуметровата дървена ограда. По лицето му течаха сълзи. Зад оградата звучеше песен. Пееше хор. „Тук е — нашепваха те. — Тук ще намериш радостта, блажената възбуда и покоя. Тук се сбъдват заветни мечти и идват съдбовни прозрения. Тук е любовта, която си получил и от която си се научил да обичаш. Тук са светостта и мъдростта, които си смятал за изгубени. Тук са всички блага.“ Джейк се обърна към останалите:

— Чувствате ли го? Чувствате ли?

Роланд кимна. Еди също.

— Сюз? — попита момчето.

— Това е почти най-прекрасното нещо на света.

„Почти“ — помисли си Роланд. — „Почти“. Не му убягна и когато Сузана вдигна ръка и погали леко корема си.

10.

Афишите, които Джейк си спомняше — Оливия Нютън Джон в „Рейдио мюзик“, Дж. Гордън Лиди и „Гортс“ в някакво заведение на име „Меркюри лаундж“, филм на ужасите със заглавие „Войната на зомбитата“, табелка „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО“. Но…

— Не е същото — заяви той и посочи един надпис с розов спрей на стената. — Цветът и почеркът са същите, но преди имаше стихче за Костенурката: „Огромна КОСТЕНУРКА на корубата си носи земята.“ И нещо за Пътя на Лъча. Еди се приближи и прочете:

— „О, СУЗАНА МИА, психарката проклета, на ЮГ ще се паркира през 99-а.“ — Обърна се към Сузана: — Какво означава това? Имаш ли представа, Сюз?

Тя поклати глава. Очите и изглеждаха много големи Уплашени, помисли си Роланд. Но коя жена бе уплашена? Не можеше да определи. Знаеше само, че Одета Сузана Холмс бе разделена от самото си раждане, а това „миа“ подозрително напомняше за Мия. Тананикането зад оградата затрудняваше мисълта му. Искаше му се незабавно да отиде при източника на музиката. Копнееше за него, както умиращ от жажда копнее за глътка вода.

— Хайде — подкани ги Джейк. — Да прескочим. Лесно е.

Сузана сведе очи към мръсните си боси крака и отстъпи крачка.

— Не — заяви. — Не мога. Поне не без обувки.

Звучеше правдоподобно, но Роланд подозираше, че има и друга причина. Мия не искаше да прескочи. Тя чувстваше, че от другата страна дебне опасност. За нея и бебето. За миг му се прииска да я принуди, да остави розата да се погрижи за нещото, растящо в нея, и новата и самоличност, толкова силна, че Сузана се бе появила тук с краката на Мия.