Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 97

— Това са „Ролинг стоунс“ — обясни Джейк, — но не същата песен като в деня, когато видях розата. Онази беше „Оцвети я в черно“.

— Тази не ти ли е позната? — попита Еди.

— Позната ми е, но не знам как се казва.

— А би трябвало. Това е „Деветнайсети нервен срив“.

Сузана спря и се огледа стреснато:

— Джейк?

Момчето кимна:

— Той е прав.

Еди беше отмъкнал от преддверието на магазина страница от „Ню Йорк Таймс“.

— Сладурче, майка ти не те ли е учила, че не е много възпитано да свиваш разни неща от почтените граждани?

— Гледайте! — възкликна Еди, без да обръща внимание на Сузана.

Роланд се наведе. Очакваше да прочете новини за нова убийствена епидемия, но не видя нищо потресаващо. Поне отначало.

— Какво пише? — обърна се към Джейк. — Не виждам ясно. Заради тодаша е; намираме се между световете.

— „Родезийски сили завземат мозамбикски селища“ — зачете Джейк. — „Двама съветници на Картър предричат спестяването на милиарди с плана за икономическо възстановяване.“ А тук долу: „Според данни на китайските власти земетресението от 1976 година е било най-опустошителното през последните четири века.“ Освен това…

— Кой е този Картър? — попита Сузана. — Дали президентът преди… Роналд Рейгън!

Тя изрече последните две думи с палаво намигане. Еди така и не можеше да я убеди, че Рейгън наистина е бил президент. Тя не вярваше и на Джейк, който признаваше, че идеята е налудничава, но веднъж изтъкна, че избирането на Рейгън е напълно възможно, защото е бил губернатор на Калифорния. Сузана просто се беше изсмяла и бе закимала с престорено разбиране. Бе убедена, че Еди е придумал момчето да измисли тази история за лапнишарани, обаче нея нямаше да я хванат на въдицата си. Можеше да си представи Пол Нюман като президент, може би дори Хенри Фонда, който доста добре играеше президент, но посредствения актьор от „Долината на смъртта“? Абсурд!

— Зарежете Картър. Вижте датата — прекъсна ги Еди.

Роланд се опита, но буквите сякаш плуваха пред очите му. За миг се подреждаха и после отново се размазваха.

— Каква е, в името на баща ти?

— Втори юни — прочете Джейк и вдигна поглед към Еди. — Но ако времето тук и от онази страна е едно и също, не би ли трябвало да е първи юни?

— Не е същото — отвърна Еди. — Изобщо не е същото. Тук времето тече по-бързо. Играта е започнала. Хронометърът не чака.

— Ако пак се върнем, всеки път ще изоставаме с повече, нали? — попита Роланд.

Еди кимна. Роланд продължи, като говореше по-скоро на себе си, отколкото на останалите:

— На всяка минута, прекарана от другата страна, в Кала, тук минава минута и половина. Може би две.

— Не, по-малко. Сигурен съм, че времето не тече два пъти по-бързо — заяви Еди, но погледът му издаваше несигурност.