Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 74

— Каф!

Сетне я излочи бързо и без остатък.

По време на храненето не говориха за нищо съществено („Храна и разговор не се смесват“, бе една от многото малки мъдрости на Роланд), но въпреки това Еди научи много неща от Джафърдс и жена му, най-вече за живота в така наречените „гранични земи“. Еди се надяваше Сузана (седнала до Овърхолсър) и Джейк (при младежа, на когото Еди викаше Бени Хлапето) да научат поне наполовина колкото него. Беше очаквал Роланд да седне до Калахан, но Стареца се уедини. Взе храната си, отмести се встрани от останалите, промърмори някаква молитва, вкуси от храната, но съвсем малко. Дали бе ядосан на Овърхолсър, че му e отнел водещата роля, или просто беше самотник? Трудно бе да се определи при такова кратко познанство, но Еди беше готов да заложи на второто.

Еди се удивляваше най-много от цивилизоваността в тази част на света. В сравнение с тези хора вечно враждуващите Млади и Беловласи в Луд приличаха на канибали от приключенски роман. Тук имаше пътища, законност и система на управление, напомнящи му градските съвети в Ню Инглънд. Имаха Заседателна зала и перо, което изглеждаше някакъв символ на властта. Ако искаше да свика съгражданите си на събрание, човек трябваше да им го изпрати. Ако достатъчно хора докоснат перото, когато дойде в дома им, събранието се провежда. В противен случай не се състои. Перото се разнасяше задължително от двама души. Системата не беше много подходяща за Ню Йорк, но тук явно работеше добре.

Имаше поне седемдесет други Кали, разположени в дъга на север и на юг от Кала Брин Стърджис. Кала Брин Локуд на юг и Кала Амити на север също бяха селскостопански селища. И те страдаха от периодичните набези на Вълците. Още по на юг се разполагаха Кала Брин Бауз и Кала Стафъл, там се отглеждаше предимно добитък. Според Джафърдсови и те ставали жертва на Вълците. В Кала Сен Пиндър и Кала Сен Кре на север имало главно ниви и овце.

— Колкото по на север отиваш, толкова по-малки стават стопанствата — обясни Тян. — След това идват земите на снежните зими, поне така съм слушал. Не съм ги виждал, но знам.

— Говори се, че на север ходели с дървени обувки — сподели Заля с лека нотка на завист и сведе очи към износените си кожени цървули.

Жителите на Кала пътували малко, но пътищата в района били хубави и търговията вървяла. Освен това можело да се пътува по Уай, наречена още Голямата река. Тя минавала на юг от Кала Брин Стърджис и течала към Южните морета, или поне така се говореше. Имало миньорски и занаятчийски градчета, също с името Кала (там използвали парни машини и представи си, електричество), дори една Кала, осигуряваща само забавления: хазартни игри, щури, весели екскурзии и…