Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 73

— Той ме плаши — заговори Овърхолсър; шепнешком, сякаш на себе си. — Заради очите му, може би. Най-вече очите.

— Ще поискаш ли помощ? — попита Сузана. Въпросът и не прозвуча невинно, както се надяваше, но бурната реакция на Овърхолсър отново я изненада:

— Луда ли си, жено? Разбира се, че не, ако има начин да се избегне. Чуй ме добре! Този младок… — Той посочи Тян Джафърдс, вървящ напред с жена си. — …той ме обяви за пъзльо. Пред всички изтъкна, че нямам деца на възрастта, на която ги взимат Вълците. За разлика от него, разбери добре. Ама не ме мисли за глупак, дето не може да прецени опасността!

— В никакъв случай — увери го Сузана.

— А той преценява ли я? Съмнявам се. — Овърхолсър говореше като човек, раздвоен между гордостта и страха. — Аз да не би да искам да давам децата на Вълците? Да не би да искам децата да се връщат тъпоумни и да тежат на града? Не! Ама не искам и някой самонадеян глупак да ни погуби! Сузана погледна назад и с изненада си даде сметка, че той очаква нейното одобрение. Очакваше от нея да разбере логиката му и да я приеме. Роланд бе събудил тези съмнения у него, и то без да пророни дума. Само… само го беше погледнал. Тя мярна някакво движение с крайчеца на окото си.

— Мили Боже! — възкликна Еди.

Сузана посегна машинално за оръжието си, но такова нямаше. Обърна се отново напред. Срещу тях бавно и внимателно пристъпваше двуметров метален човек.

Джейк бе стиснал револвера си.

— Спокойно, Джейк! — извика му Роланд.

Металният мъж с бляскави сини очи спря пред тях. Остана напълно неподвижно за няколко секунди, достатъчни Сузана да прочете надписа на гърдите му. „Норт Сентрал Позитроникс“ отново напомнят за себе си — помисли си. — Да не споменаваме „Ламерк Индъстрис.“

Роботът вдигна сребристата си ръка и допря юмрук до стоманеното си чело:

— Хайл, Стрелецо от далечни земи. Дълги дни и спокойни нощи.

Роланд вдигна пръсти към челото си:

— Два пъти по толкова за теб, Анди-сай.

— Благодарност-сай.

От вътрешността на машината се чу неразбираемо скърцане. После Анди се наведе към Роланд и сините му очи заблестяха по-силно. Еди посегна към револвера си. Роланд не трепна.

— Опекъл съм вкусно месо, Стрелецо. Много хубави дарове на плодородната земя.

— Благодарност-сай.

— Удоволствието е за мен. — Роботът отново избръмча. — Междувременно искаш ли да научиш хороскопа си?

ШЕСТА ГЛАВА

Наследството на Елд

1.

В два часа десетимата седнаха на така наречения от Роланд „селски обяд“. По-късно той обясни на приятелите си:

— Докато се трудиш сутринта, го очакваш с нетърпение. Когато работиш вечерта, си го спомняш с носталгия.

Еди си помисли, че се шегува, но с Роланд човек никога не знаеше. Той бе лишен от чувство за хумор. Не беше най-богатата гощавка в живота на Еди (пиршеството при старците от Ривър Кросинг още държеше първенство), но след няколкото седмици в гората и диетата от войнишки питки (от която успяваха да ходят по голяма нужда най-много по два пъти на седмица и изпражненията им бяха твърди и сухи като на зайци) не беше никак зле. Анди им сервира пържоли с гъбен сос, боб, палачинки със солен пълнеж и печена царевица, твърда, но вкусна. Имаше и кисело зеле, приготвено, както Тян Джафърдс срамежливо обясни, от жена му. За десерт им поднесоха прекрасен пудинг, наречен „ягодова гондола“. И, разбира се, кафе. Според пресмятанията на Еди четиримата изпиха над три литра. Дори Ко опита малко. Джейк сложи пред него чинийка с тъмната, силна течност. Ко я подуши и каза: