Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 70

— Шът — сряза го Слайтман; изглеждаше потресен, че синът му е проговорил.

— Няма нищо — успокои го Джейк. — Да, скункс. Ко, иди при него.

Посочи към Бен Младши.

Ко изприпка при момчето и го погледна с жълтите си очи.

— Никога не съм виждал питомен — отбеляза Тян. — Слушал съм, разбира се, за тях, но светът много се е променил.

— Може би не чак толкова — каза Роланд и погледна Овърхолсър. — Може би някои стари нрави са се запазили.

— Може ли да го погаля? — обърна се Бен Младши към Джейк. — Да не ме ухапе?

— Можеш. Няма да те ухапе.

Слайтман Младши клекна.

Сузана искрено се надяваше Джейк да не греши. Нямаше да създадат добро впечатление, ако зверчето отхапе носа на Слайтман.

Момчето се засмя:

— Как каза, че му е името на този мушморок?

Преди Джейк да отговори, скунксът изтърси:

— Ко!

Всички се засмяха. Сякаш бяха просто две весели компании, срещнали се случайно на Пътя на Лъча. Дори Овърхолсър се засмя и Сузана си помисли, че сигурно е добър човек, макар и малко мнителен и надут. Не знаеше дали това трябва да я плаши, или да я радва.

4.

— Предпочитам да поговорим насаме, ако ви устройва — каза Овърхолсър.

Двете момчета се бяха отдалечили с Ко. Слайтман Младши питаше Джейк дали зверчето може да брои, както бе чувал за някои от тези животни.

— Не съм съгласен, Уейн — намеси се Джафърдс. — В лагера се разбрахме да седнем с тези хора и да им обясним от какво имаме нужда. И после, ако се съгласят да дойдат с нас…

— Нямам нищо против да поговоря насаме със сай Овърхолсър — прекъсна го Роланд. — Защото не е ли той вашият дин? — Преди Джафърдс да възрази (или да отрече), добави: — Направи чай на гостите, Сузана. Еди, ела с нас, ако ти е угодно.

Този израз, нов за останалите, дойде съвсем естествено от устата на Роланд.

Сузана се възхити — ако тя се бе опитала да изрече тези думи, щеше да прозвучи като бездарна актриса.

— В лагера имаме храна — намеси се скромно Заля. — Храна, графа и кафе. Анди…

— Ще хапнем с удоволствие и ще пием кафето ви с радост прие Роланд. — Ала първо пийте с нас чай, моля аз. Ще се забавим само няколко минути, нали, сай?

Овърхолсър кимна. Смущението му бе изчезнало. Изглеждаше по-спокоен. От другата страна на пътя (близо до мястото, откъдето бе минала жената на име Мия) се чу смехът на момчетата.

Роланд хвана Овърхолсър за ръката и го дръпна настрана. Еди се отдалечи с тях. Джафърдс понечи да тръгне след тях, но Сузана докосна рамото му:

— Недей. Той знае какво прави.

Джафърдс я изгледа подозрително, но остана при нея.

— Може би не е зле да подсиля огъня вместо теб, сай — промълви Слайтман Старши и хвърли загрижен поглед към краката и. — Защото виждам, че почти е изгаснал. — Много мило — отвърна тя.

Засега всичко изглеждаше толкова хубаво. Дори подозрително хубаво. Можеше да им струва живота, но тя се беше научила да вижда известен чар и в опасностите. Нали именно мисълта за нощта ни позволява да оценим светлината?

5.

Тримата мъже спряха на десетина метра от останалите. Овърхолсър говореше през повечето време и ръкомахаше оживено. Държеше се, сякаш Роланд бе случаен минувач, когото е засякъл по пътя, а другарите му са малоумни. Обясни на Стрелеца, че Тян Джафърдс бил глупак (макар и добронамерен), който не разбирал истините в живота. Джафърдс трябвало да бъде обуздан не само за свое добро, ами и в интерес на самата Кала. Увери Роланд, че ако можело да се направи нещо, Овърхолсър, син на Алан, пръв щял да се вдигне. Той никога не бягал от отговорност, но да се опълчват срещу Вълците било лудост. Освен това, добави шепнешком, като говорели за лудост, не трябвало да забравят Стареца. Когато си гледал църквата и свещените ритуали, всичко било наред. В тези неща малко лудост внасяла известна пикантност. Само че това било друга работа. Да, съвсем друга работа.