Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 69

— За прошка моля, но нещата не стоят съвсем така — уточни Джафърдс. — Имаше събрание и всички мъже в Кала гласуваха…

Овърхолсър прекъсна и него. Явно такъв му беше стилът. Може би дори не го осъзнаваше.

— Градът, да. Кала. Идвам с най-добро желание да помогна на града и съседите си, но в този сезон наистина имам много работа и…

— Чарю-трий — изрече тихо Роланд.

Сузана знаеше едно по-дълбоко значение на този израз, значение, от което я побиваха тръпки. Очите на Овърхолсър се оживиха и тя започна да се досеща как ще премине денят.

— Реколтата е добра, да, изказвам благодарност.

Калахан гледаше втренчено някъде между дърветата.

Тян Джафърдс и жена му се спогледаха. Слайтман и синът му стояха с безизразни лица.

— Явно ме разбираш — добави Овърхолсър.

— В Гилеад сме заобиколени от стопанства. Аз също имам сеновали и хангари. Да, и остър корен.

Овърхолсър се подсмихва подигравателно. Сякаш искаше да каже: „Знаем се ние с теб, сай. И двамата сме от едно тесто.“

— Откъде си всъщност, сай Роланд?

— Друже, ти май имаш нужда от аудиолог — намеси се Еди.

Овърхолсър го изгледа озадачено:

— Извини ухото ми?

Еди махна, сякаш всичко е ясно, и кимна:

— Точно това имах предвид.

— Не се обаждай, Еди! — сряза го Роланд. — Сай Овърхолсър, мисля, че можем да отделим няколко минути за запознанство и по някое добро пожелание. Защото така правят възпитаните хора, нали? — Замълча за миг, за да подчертае важността на думите си, и добави: — Ако бяхме престъпници, нямаше да е така, но не сме.

Овърхолсър стисна устни и го изгледа заплашително, очаквайки някоя обида. Лицето на Стрелеца остана спокойно.

Фермерът се успокои и представи спътниците си:

— Това са Тян и Заля…

Заля направи реверанс, сякаш носеше дълга рокля, не избелели работни панталони. — …а зад тях са Бен Слайтман Старши и Бени Младши.

Бащата допря юмрук до челото си и кимна. Синът коленичи с нескрито страхопочитание (главно заради оръжията, помисли си Сузана).

— Стареца вече го знаете — завърши Овърхолсър с пренебрежителен тон, от който сам би се обидил, ако някой го бе представил по този начин.

Сузана предположи, че големите фермери винаги се държат така. Питаше се кога ще осъзнае, че с хора като Роланд това не върви.

— Това са спътниците ми — рече Роланд. — Еди Дийн и Джейк Чеймбърс от Ню Йорк. А това е Сузана.

Махна към нея, без да се обърне. Изражението на Овърхолсър се промени, стана похотливо. Дета Уокър умееше да заличава това изражение от лицата на мъжете. Сузана обаче се усмихна любезно и направи лек реверанс. Беше убедена, че нейният поклон е бил не по-малко грациозен от този на Заля, но все пак имаше известна разлика, когато краката ти са отрязани до коленете. Новодошлите, разбира се, бяха забелязали тази малка липса, но мнението им не я интересуваше. Питаше се как им се струва инвалидната количка, която Еди и беше взел в Топека, след като се бяха отървали от влака Блейн. Бяха ли попадали на подобно нещо?

„Калахан сигурно е виждал — помисли си. — Защото той е от нашата страна. Той…“

— Това скункс ли е? — попита момчето.