Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 68

Разбира се, знаеше какъв е проблемът — не беше нужно да си ядрен физик, за да се досетиш, както казваше Еди. Безумните, объркани сънища, които не помнеше, отпадналостта и гаденето сутрин, главоболието, странните газове и коликите означаваха едно: тя искаше дете от него. Повече от всичко на света желаеше мъничето на Еди Дийн да расте в корема и.

Не искаше обаче да се подуе в унизителната лъжлива бременност.

„Зарежи това — помисли си, когато Калахан и останалите се приближиха. — Сега трябва да наблюдаваш. Следи за онова, което Роланд, Еди и Джейк ще пропуснат. Така нищо няма да ни убегне.“ Чувстваше, че ще се справи отлично. Наистина, никога не се беше чувствала по-добре.

3.

Калахан вървеше най-отпред. Следваха го двама мъже, единият около трийсетте, другият — два пъти по толкова. По-възрастният имаше пълни бузи, които скоро щяха да провиснат, и дълбоки бръчки от носа до брадичката. „Властни бръчки“ би ги нарекъл баща и (самият Дан Холмс имаше „колекция“ от такива). По-младият носеше оръфано сомбреро, старият — чисто нова бяла шапка „Стетсън“. Като я видя, на Сузана и стана смешно — той приличаше на добрия герой от стар чернобял каубойски филм. Този капак за главата му май не беше никак евтин. Собственикът на шапката по всяка вероятност беше Уейн Овърхолсър. „Големият фермер“ го бе нарекъл Роланд. Онзи, който трябваше да бъде убеден, според Калахан.

„Но не от нас“ — с облекчение си помисли Сузана. Стиснатите устни, изпитателните очи и най-вече дълбоките бръчки (имаше и една дълбоко врязана в челото, точно над очите) подсказваха, че сай Овърхолсър е костелив орех, когато стане дума за убеждаване.

Непосредствено зад тези двама мъже — и по-скоро зад по-младия — вървеше висока красива жена, може би не типична негърка, но с черна кожа почти като на Сузана. Зад нея пристъпваха мъж със строго изражение, очила и фермерски дрехи и момче със сходни черти, с две-три години по-голямо от Джейк. Приликата между двамата беше очевидна; това явно бяха Слайтман Старши и Младши. „Младежът може да е по-голям от Джейк, но има по-мекушав вид“ — помисли си Сузана. Което може би не беше недостатък. Джейк бе видял твърде много за възрастта си. Беше направил твърде много.

Овърхолсър погледна оръжията им (Роланд и Еди носеха големи револвери с ръкохватки от сандалово дърво; четирийсет и четири калибровият „Рюгер“ висеше под мишницата на Джейк), после лицето на Роланд. Поздрави го неучтиво, без да допира юмрук до челото си. Дори не загатна поклон.

Дори да се обиди, Роланд не го показа.

— Хайл, Стрелецо — поздрави мъжът, вървящ до Овърхолсър; коленичи, сведе глава и допря юмрук до челото си. — Аз съм Тян Джафърдс, син на Люк. А това е жена ми Заля.

— Тян. Моля. И нека ти и приятелите ти да имате два пъти…

— Аз съм Овърхолсър — прекъсна го рязко мъжът с бялата шапка. — Дошли сме да се срещнем с вас по искане на Калахан и младия Джафърдс. Предлагам да пропуснем официалностите и да говорим по същество, не се обиждайте, моля аз.