Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 67

1.

Сузана имаше много възможности за наблюдения през този дълъг и интересен ден. Сутрешното и неразположение бе преминало, отново беше възвърнала равновесието си. Малко преди Калахан и спътниците му да се приближат, Роланд и прошепна:

— Стой близо до мен и не говори, освен, ако не ти кажа. Нека те мислят за моя женичка, ако искат.

При други обстоятелства тя би направила някоя пиперлива забележка, но сега нямаше време за шеги — сериозното му изражение ясно го показваше. Освен това нещо в ролята на малка послушна женичка я привличаше. Всъщност всичко я привличаше. Още като дете се беше забавлявала да играе различни роли. „Това вероятно обяснява всичко, от което се интересуваш, сладурче“ — помисли си.

— Сузана. Чуваш ли?

— Да, не бери грижа, ще те послушам.

— Ако мине, както искам, те ще разберат малко за теб, а ти — много за тях.

Като чернокожа от средата на двайсети век в Америка (Одета се беше смяла и ръкопляскала на „Невидимият“ на Ралф Елиът, поклащайки се като хипнотизирана) Сузана добре разбираше какво цели той. И щеше да му помогне. Една част от нея — злонравната Дета Уокър — винаги щеше да мрази нахълтването на Роланд в сърцето и ума и, но по принцип тя го уважаваше като последен представител на рода си. Може би дори като герой.

2.

Докато Роланд ги представяше (Сузана бе представена последна, след Джейк и с леко пренебрежение), тя размишляваше колко добре се чувства сега, след като досадните болки от газовете бяха преминали. По дяволите, дори главоболието което я мъчеше повече от седмица — ту в тила, ту в слепоочията, ту непосредствено над лявото око като хронична мигрена, бе изчезнало. Да не говорим за утрините. Всяка сутрин в продължение на около час след ставане и се повръщаше ужасно, краката и се подкосяваха. Никога не повръщаше, но се чувстваше, сякаш всеки момент ще го стори.

Не беше толкова глупава, за да не разпознае симптомите, обаче имаше причини да вярва, че не означават нищо. Надяваше се да не се изложи като приятелката на майка си Джесика, която се бе подула не веднъж, а два пъти. Две лъжливи бременности, пък и в двата случая жената изглеждаше така, все едно ще има близнаци. Дори тризнаци. Разбира се, цикълът на Джесика Бизли спираше и това я караше да вярва, че е бременна. Сузана беше сигурна, че не е заченала, поради една проста причина: все още имаше менструации. За пръв път получи кръвотечение в деня, в който се събудиха на Пътя на Лъча на петдесетина километра от Зеления палат. Оттогава беше получила още една. И двете, разбира се, бяха необичайно тежки, налагаше се да използва много парцали, за да попива тъмната течност. Преди това кръвотеченията и винаги бяха леки, понякога оставяха само по няколко петънца, които майка и наричаше „момински розички“. Сега обаче не се оплакваше, защото преди идването и в този свят менструациите винаги бяха изключително болезнени, понякога до нетърпимост. А след връщането им на Пътя на Лъча не изпитваше мъчителната болка. Ако не бяха подгизналите парцали, които беше закопала, по нищо нямаше да се досети, че цикълът и е дошъл. Може би беше заради чистата вода.