Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 66

— Съжалявам — рече момчето. — Забравил съм лицето на…

— Нищо не си забравил. Освен, ако и аз не съм го забравил. Защото лично съм чувал това име, и то наскоро. Само не помня къде. — Роланд замълча, после добави неохотно: — Остарявам.

— В книжарницата — промърмори Джейк.

Взе раницата си и припряно я разкопча. Отвори я, сякаш да се увери, че, „Чарли Пуф-паф“ или „Що е то“ са още там.

— В „Ресторант за мисълта «Манхатън»“. Толкова е странно. Веднъж участвах в тази случка, веднъж гледах как ми се случва. Само по себе си това е интересна загадка.

Роланд завъртя осакатената си дясна ръка, за да го подкани да побърза.

— Господин Тауър се представи — продължи хлапето. — После аз направих същото. „Джейк Чеймбърс“, казах, а той вика…

— „Добро ръкостискане, друже“ — намеси се Еди. — Това каза. После отбеляза, че Джейк Чеймбърс звучи като име на герой от роман за Дивия запад.

— „Като оня, дето пристига с гръм и трясък в Блек Форк, Аризона, прочиства града от всички мошеници, а после продължава по пътя си“ — цитира Джейк. — „Нещо като романите на Уейн Д. Овърхолсър, да речем.“ — Той се обърна към Сузана и повтори: — Уейн Д. Овърхолсър. И ако кажеш, че това е съвпадение, Сузана… — По устните му неочаквано се разля широка усмивка. — Можеш да ме целунеш по белия задник.

Сузана се засмя:

— Няма нужда, хлапе. Не вярвам да е съвпадение. А когато се запознаем с този фермер, смятам да го питам какво е бащиното му име. Обзалагам се, че е нещо като Дийнс или Дейни, с пет букви… — Тя отново опипа корема си. — Тези газове! Божке! Какво не бих дала за пакет бонбони „Тъмс“ или дори бутилка… Джейк, какво има?

Джейк бе вдигнал „Чарли Пуф-паф“; беше пребледнял като мъртвец. До него Ко изскимтя тревожно.

Роланд се наведе да погледне и очите му се разшириха:

— Мили Боже!

Еди и Сузана също погледнаха. Заглавието беше същото. Илюстрацията също: локомотив с око вместо фар и усмихната уста на предпазната решетка. Жълтите букви отдолу обаче — „Текст и илюстрации Берил Еванс“ — бяха изчезнали. Името на автора го нямаше.

Джейк обърна книгата. Отзад пишеше: „Чарли Пуф-паф“ и „Маколи Хаус Пъблишърс“, нищо друго.

От гората се чуха гласове. Калахан и приятелите му идваха. Калахан от Кала. Калахан от Лот, както се беше нарекъл сам.

— Отвори на титулната страница, сладурче. Бързо. Джейк се подчини. Там също фигурираха само заглавието на книгата и името на издателството.

— Виж на страницата със запазената марка — предложи Еди.

Джейк отвори на нея. Там се съдържаше информацията за авторските права, но това не беше никаква информация:

„Всички права запазени 1936 г.“ Сборът от четирите цифри правеше деветнайсет. Нямаше нищо друго.

ПЕТА ГЛАВА

Овърхолсър