Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 52

— Наистина е странно. Книгата, която Джейк купи… Джейк от седемдесет и седма, беше от Клаудия не знам коя си Батчман.

— Инес — вметна Джейк. — Освен това имаше и едно „и“. Малко „и“. Някой да се сеща какво може да означава?

Никой нямаше представа, но Роланд каза, че в Меджис имало такива имена:

— Предполагам, че се добавя за подчертаване на някакъв знатен произход. Джейк, казваш, че таблото при входа на книжарницата било различно от преди. В какъв смисъл?

— Не си спомням, но знаеш ли какво? Мисля, че ако пак ме хипнотизираш… нали се сещаш, с куршума, може би ще си спомня.

— Друг път. Времето лети.

„Като стана дума — помисли си Еди, — вчера времето изобщо не съществуваше, а днес лети. Какво му става на това време? Винаги е така. Особено напоследък.“

— Защо? — попита Сузана.

— Заради нашите приятели. — Роланд кимна на юг. — Имам предчувствие, че скоро ще се покажат.

— Наистина ли са ни приятели? — поинтересува се Джейк.

— Ще разберем. Сега да се съсредоточим върху онази „Книжарница на мисълта“ или както там се нарича. Онези негодници от Наклонената кула настъпваха собственика, така ли? Онзи Тауър или Торън.

— Притискаха го, това ли искаш да кажеш? — уточни Еди. — Извиваха му ръцете?

— Да.

— И още как! — намеси се Джейк.

— Как — повтори Ко. — Още как.

— Тауър и Торън означават едно и също — намеси се Сузана. — „Торен“ на холандски означава „кула“ — същото като „тауър“ на английски.

Роланд понечи да каже нещо, но тя вдигна ръка и добави:

— В нашия свят хората често правят така, Роланд. Сменят имената си, за да звучат по… американски.

— Да — потвърди Еди. — Така Стемпович става Стампър… Яков става Джейкъб… или…

— Или Берил Еванс става Клаудия-и-Инес Батчман — завърши Джейк и невесело се засмя.

Еди измъкна от огъня обгоряла пръчка и започна да драска в праха. Изписа с големи букви: К… Л… А… У…

— Големия нос дори спомена, че Тауър е холандец. „Твърдоглавецът си остава твърдоглавец, нали, шефе?“ В нашата страна хората от тази народност се славят с упорството си.

Той погледна Джейк за потвърждение. Момчето кимна, взе пръчката от ръката му и продължи: Д… И… Я…

— Логично е да е холандец — вметна Сузана. — Навремето по-голямата част от Манхатън е била собственост на холандци.

— Търсиш съвпадение в стил „Дикенс“ — подкачи я Джейк; след голямото КЛАУДИЯ в прахта написа едно „и“ и погледна Сузана. — Какво ще кажеш за призрачната къща, през която се прехвърлих в този свят?

— Имението — намеси се Еди.

— Имението в Дъч Хил.

— Дъч Хил. Да, точно така. По дяволите.

— Да разнищим тази работа — промърмори Роланд. — Казвате, че имало някакъв договор. И ти си почувствал, че трябва да го видиш, нали?

Еди кимна.

— Като част от Лъча ли го почувства?

— Роланд, това беше Лъчът.

— Пътят към Кулата, с други думи.

— Да.

Еди си представи как всички облаци се събираха покрай Лъча. Как всички сенки се насочваха към него. Как всяка клонка растеше в негова посока. „Всичко на света служи на Лъча“ — бе казал Роланд, а необходимостта, почувствана от Еди да види документа, който Балазар бе сложил пред Калвин Тауър, беше силна и непреодолима.