Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 54

— Господин Тауър каза, че стоте хиляди вече са похарчени — намеси се Джейк.

— Имаше ли клауза за изключително право на „Сомбра“ при закупуването? — попита Сузана.

Еди и Джейк се замислиха, поклатиха глави.

— Сигурни ли сте? — настоя тя.

— Не абсолютно, но почти — отвърна Еди. — Защо?

— Не знам. Такъв договор, за какъвто говорите… без клауза за изключително право… просто е безсмислен. Какво е основното тук? „Аз, Калвин Тауър, се съгласявам да обмисля продажбата на свободния си парцел. Дайте ми сто бона и ще си мисля за това цяла година. Докато не пия кафе и не играя шах с приятелите си. На края на годината може да ви го продам, може да го задържа или пък да го обявя на търг. Ако не ви харесва, сладури, ходете се гръмнете.“

— Пропускаш нещо — промълви Роланд.

— Какво?

— Тази „Сомбра“ не е обикновена търговска организация. Коя законна фирма ще наеме хора като Балазар за свои агенти?

— Имаш право — кимна Еди. — Тауър беше много, ама много уплашен.

— Както и да е — намеси се Джейк, — това изяснява поне две неща. Например знака, който видях на празния парцел. По силата на договора „Сомбра“ е получила право „да рекламира предстоящи проекти“ върху имота. Видя ли тази клауза, Еди?

— Струва ми се, че да. Точно след частта, задължаваща Тауър да не допуска обременяването на имота с договорни или други тежести поради изключителното право на „Сомбра“.

— Именно. На табелката, която видях на парцела, пишеше… — Джейк замълча, вдигна ръце и погледна между пръстите си, сякаш четеше невидим за другите надпис.

„СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ «МИЛС» И ФИРМА ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ «СОМБРА» ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПРЕОБРАЗЯВАТ МАНХАТЪН.“ И после: „СКОРО В ТЪРТЪЛ БЕЙ ЩЕ СЕ ИЗДИГАТ ЛУКСОЗНИ ЖИЛИЩНИ ПОСТРОЙКИ!“

— Значи затова искат парцела — заключи Еди. — Да строят кооперации. Само че…

— Какво е кооперация? — намръщи се Сузана. — Звучи ми като селско сдружение.

— Вид жилищни сгради с много апартаменти — обясни Еди. — Сигурно и по твое време ги е имало, но под друго име.

— Да, наричахме ги блокове.

— Няма значение, защото не са имали намерение да строят нищо — върна се на темата Джейк. — Всичко е било само за… как беше изразът?

— Хвърляне на прах в очите?

Джейк се усмихна:

— Именно. Парцелът им е трябвал за розата, не за жилища! И не са могли да я пипнат, докато не получат собствеността върху земята, на която расте. Сигурен съм.

— Може да си прав, че не са смятали да строят, но названието Търтъл Бей не ви ли говори нещо? — Сузана се обърна към Стрелеца. — Тази част от Манхатън наистина се казва Търтъл Бей, Роланд.

Той кимна; не се изненадваше. Костенурката беше един от дванайсетте пазители и стоеше в края на Лъча, по който сега пътуваха.

— „Милс“ може да не са знаели за розата, но на „Сомбра“ със сигурност им е била известна — заяви Джейк и зарови пръсти в дългата козина на Ко. — Мисля, че някъде в Ню Йорк… в някой небостъргач, вероятно в Търтъл Бей в Истсайд… има врата с надпис „СОМБРА“. И някъде зад тази врата има друга врата. През която можеш да преминеш и да се озовеш тук.