Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 50

Без да помръдне, той напрегна мускулите си, готов да се притече на помощ на младежа.

Сузана отметна кичур коса от челото на Еди и го целуна. Този нежен жест бе достатъчен за Стрелеца. Вече можеше да заспи. Затвори очи и позволи на мрака да го обгърне.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Споразумение

1.

Сутринта, когато Роланд се събуди, Сузана още спеше, но Еди и Джейк бяха станали. Еди беше наклал малък огън върху сивите кости на стария. Двамата с момчето седяха сгушени един до друг, за да се топлят, и закусваха „войнишки питки“, както ги наричаше Еди. Изглеждаха възбудени и разтревожени.

— Роланд — обади се Еди, — трябва да поговорим. Снощи ни се случи нещо…

— Знам. Видях. Бяхте в тодаш.

— Тодаш ли? Какво е това?

Той понечи да обясни, размисли и поклати глава:

— Ако ще разговаряме, Еди, да събудим и Сузана. Така няма да се налага да повтарям. — Погледна на юг. — Надявам се, че новите ни приятели няма да ни прекъснат. Това не ги засяга.

Той обаче се усъмни в думите си, още щом ги изрече. Загледа с интерес как Еди разтърсва Сузана; беше абсолютно сигурен, че това е Сузана. Излезе прав. Тя седна, протегна се, прокара пръсти през къдравата си коса:

— Какво става, захарче? Можех да поспя поне още час.

— Налага се да поговорим, Сюз.

— Както кажеш, но чакай да се разсъня. Бога ми, цялата съм схваната.

— Заради спането на твърдо е.

„Да не говорим, че цяла нощ гола лови жаби в блатото“ — помисли си Роланд.

— Дай ми малко вода, сладък.

Тя протегна шепи, Еди ги напълни с вода от един мях. Сузана наплиска лицето си и изпищя:

— Студено, майка ти стара!

— Ти стара! — повтори Ко.

— Не, още не съм, но няколко месеца като последните със сигурност ще ме състарят. Роланд, в Средния свят нали има кафе?

Той кимна: — В плантациите по Външната дъга. Далеч на юг.

— Ако срещнем такова растение, нали ще си наберем?

— Обещавам.

Сузана изпитателно погледна Еди:

— Какво става? Изглеждате зле, момчета.

— Имах лош сън — обясни Еди.

— Аз също — обади се Джейк.

— Не са били сънища — поправи ги Стрелеца.

— Сузана, а ти как спа?

Тя го погледна спокойно. Роланд не зърна дори сянка на неискреност в очите и.

— Като пън — отвърна, — както обикновено. Поне тази полза имам от безкрайните пътувания — не ми трябват приспивателни.

— Какъв е, този де-одиш, Роланд? — попита Еди.

— Тодаш — поправи го Стрелеца и им обясни, каквото бе запомнил от лекциите на Ваней.

Най-ясно си спомняше, че манихейците прекарвали дълги пости, за да достигнат подходящото състояние на духа, и обикаляли дълго в търсене на подходящо място за влизане в тодаш. Определяли го с магнити и големи зидарски отвеси.

— Като те слушам, си мисля, че биха могли да си изкарват хляба като екстрасенси — отбеляза Еди.

— Ще намерят бая клиенти в Гринидж Вилидж — добави Сузана.

— Наивници има навсякъде — заключи Джейк и всички се засмяха.

— Тодаш е начин за пътуване — досети се Еди. — Като вратите и стъклените сфери. Така ли е?

Роланд понечи да потвърди, но се поколеба и отговори: