Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 51

— Струва ми се, че може да са варианти на едно и също нещо. Според Ваней стъклените сфери, частиците от Магьосническата дъга, улесняват преминаването в тодаш. Понякога твърде много.

— Наистина ли святкахме и гаснехме като… като крушки? — попита Еди.

— Да… изчезвахте и се появявахте. Когато ви нямаше, оставаше бледо сияние, сякаш някой ви пази мястото.

— Слава Богу. Когато всичко свърши…, когато звънът отново започна и се понесохме… честно да ви кажа, не вярвах, че ще се върнем.

— Аз също — прошепна Джейк; пак се беше заоблачило, на бледата утринна светлина лицето му изглеждаше жълтеникаво. — Изпуснах те.

— Никога не съм се радвал толкова да се озова на някое място, както когато отворих очи и видях тази част на пътя. И че ти си до мен, Джейк. Дори скунксът ми беше мил. — Той погледна Ко, сетне Сузана. — Нищо ли подобно не ти се случи снощи, скъпа?

— Щяхме да я видим — отбеляза Джейк.

— Не и ако се е пренесла на друго място.

Сузана поклати глава:

— Спах като пън, нали ви казах? Ами ти, Роланд?

— Нищо особено — отвърна Стрелеца.

Както обикновено предпочете да запази тайната си, докато интуицията не му подскаже, че е време да я сподели. Освен това не лъжеше. Той изгледа изпитателно Еди и Джейк:

— Има проблеми, нали?

Те се спогледаха, Еди въздъхна:

— Да, вероятно.

— Много ли са сериозни? Имате ли представа?

— Не. Нали, Джейк?

Момчето поклати глава.

— Имам обаче някои предположения — продължи Еди. — И ако съм прав, ще имаме неприятности. Големи.

Той преглътна с мъка. Джейк докосна ръката му и Стрелеца с тревога забеляза как стабилният Еди се вкопчи в пръстите на момчето.

Роланд хвана Сузана за ръката. За миг си спомни как същата ръка стискаше жабата. Побърза да прогони този образ. Жената, която бе сторила това, я нямаше тук.

— Разказвайте — обърна се към Еди и Джейк. — Искаме да чуем всичко.

— От игла до конец — добави Сузана.

2.

Еди и Джейк разказаха за премеждията си в Ню Йорк от 1977 година. Роланд и Сузана слушаха захласнато.

— Ха! — възкликна тя. — Същите злодеи! Като в роман на Дикенс.

— Кой е Дикенс и какво е роман? — попита Роланд.

— Роман е нещо като дълга приказка — обясни тя. — Дикенс е написал десетина. Той е може би най-добрият романист в света. В книгите му главните герои живеят в един голям град на име Лондон и постоянно срещат разни хора, които познават от други места или отпреди много време. Един мой преподавател в колежа мразеше този развой на събитията. Казваше, че Дикенсовите романи са пълни с плоски съвпадения.

— Този преподавател или не е знаел какво е ка, или не е вярвал в него — отбеляза Роланд.

Еди кимна:

— Да, това без съмнение е ка.

— Повече ме интересува жената, която е написала „Чарли Пуф-паф“. Джейк, можеш ли…

— Вече съм се подготвил. — Момчето разкопча раницата си. Със страхопочитание извади оръфаната книжка за приключенията на локомотива Чарли и неговия приятел машиниста Боб. Всички се вгледаха в корицата. Името на авторката все още беше Берил Еванс.

— Човече! — възкликна Еди. — Много е странно. Направо ме изкарва от релси… — Той осъзна, че е използвал израз, свързан с влакове, и замълча. Тъй като Роланд нямаше особено чувство за хумор, продължи: