Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 281

Ние, хората, притежаваме силен вроден рефлекс да поздравяваме онези, които се обръщат към нас по име. Когато обръщението е приятелско, ние сме склонни да отговорим по същия начин, независимо от ситуацията. Джордж Бионди Големия нос се обърна към гласа, който го бе поздравил толкова фамилиарно, и понечи да се усмихне. В този момент Еди го удари с револвера. Андолини имаше остър поглед, но не успя да преброи трите удара с ръкохватката: първо между очите на Бионди, после над дясното око и накрая в дясното слепоочие. При първите два се чу глухо изкънтяване, при последния — само леко, зловещо пляскане. Бионди обели очи и се свлече като чувал с картофи, с нацупени устни, които му придаваха вид на кърмаче, което иска да бозае. Каната падна и се разби на пода. Миризмата на бензин изведнъж се усили, стана натрапчива, задушлива.

Еди не даде възможност на Андолини да реагира. Още преди Бионди да престане да се гърчи в локва бензин и стъкла, той се нахвърли върху едрия мафиот.

7.

Калвин Тауър (който бе носил името Калвин Торън) не изпита внезапно облекчение. Не си помисли: „Слава Богу, спасен съм.“ Първата му мисъл бе:

„Тези са мръсници, но сега яко загазих.“

В оскъдната светлина на склада новодошлият сякаш се сля със собствената си сянка и се превърна в триметрово привидение. Очите му сякаш искаха да изскочат от орбитите си, святкаха диво, зъбите му изглеждаха остри като тесли. Държеше револвер колкото топ, такова оръжие има само в приказките. Той сграбчи Андолини за яката и го блъсна в стената. При падането си мафиотът закачи остъкленото шкафче и то се прекатури. Тауър изкрещя ужасено, но никой от двамата мъже не му обърна внимание.

Биячът на Балазар се опита да се отскубне, ала новодошлият, онзи със страшните зъби и черната коса, вързана на опашка, скочи отгоре му и притисна гърдите му с коляно. Допря огромния патлак в гърлото му. Мафиотът изви глава, опитвайки се да се отдръпне от оръжието. Нападателят натисна дулото още по-силно. Андолини изхъмка глухо като герой от анимационен филм:

— Не ме занасяй, пич… това не е истински револвер.

Новодошлият — онзи, който сякаш се беше слял със собствената си сянка и се беше превърнал във великан — вдигна оръжието, дръпна цевта и насочи оръжието към вътрешността на склада. Тауър отвори уста да каже нещо. Само Господ знаеше какво, защото преди да издаде звук, прокънтя изстрел като топовен гърмеж. Револверът избълва оранжев огън. След миг дулото отново бе допряно до гърлото на Андолини.

— Какво мислиш сега, Джак? Още ли твърдиш, че не е истински? Ако искаш още едно доказателство, мога да пръсна мозъка ти по цялата стая.

8.

Еди видя страх в очите на Джак Андолини, но не и паника. Това не го изненада. Нали точно той го беше хванал след провала на пратката от Насау? Тази версия на Андолини — с десет години по-млад — не се различаваше много от онази. Онзи Андолини, когото великият мислител и неспасяем наркоман Хенри Дийн бе нарекъл Стария грозник, имаше изпъкнало чело и долна челюст като на неандерталец. Ръцете му бяха несъразмерно големи, с косми между пръстите. Имаше вид на тъпак, но изобщо не беше глупав. Малоумник не би могъл да се издигне до заместник на човек като Енрико Балазар. Еди се беше убедил в това в един друг свят, когато през 1986 година бе кацнал на летище „Кенеди“ с наркотик за двеста хиляди долара под ризата. В онзи свят Андолини беше станал дясната ръка на Ил Роче. В този вероятно щеше да се пенсионира преждевременно. По всичко личеше. Освен, ако изиграеше картите си по някакъв гениален начин.