Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 283

— Има логика — измърмори мафиотът.

Гледаше Еди като хипнотизиран, с изпълнени с ужас очи; може би най-после бе разбрал, че с този човек шега не бива. Джак Андолини виждаше в него стрелец — какъвто Роланд бе видял още в сополивия наркоман, треперещ от абстиненцията.

— Има, и още как. Искам да предадеш едно просто съобщение на шефа си: Не закачайте Тауър.

Джак поклати глава:

— Ти нищо не разбираш. Тауър има нещо, което е необходимо на други хора. Шефът ми се съгласи да го вземе. Даде дума. Шефът ми винаги… — Винаги изпълнява обещанията си, знам. Само че този път няма да може, и не по своя вина. Защото господин Тауър е решил да не продава запустелия парцел на „Сомбра“. Ще го продаде на… хммм… на компанията „Тет“. Ясно ли е?

— Човече, не те познавам, но познавам добре шефа си. Той няма да се откаже.

— Ще се откаже. Защото Тауър няма да има вече какво да продава. Парцелът вече няма да е негов. Слушай ме сега, Джак, слушай много внимателно. Чуй ме ка-ми, не ка-май. Тоест умно, не глупаво.

Еди се наведе. Джак се втренчи в него като хипнотизиран — от кафявите му, изцъклени очи, от зловещо хилещата се уста, сега на една целувка разстояние от устата на мафиота.

— Господин Калвин Тауър има нови покровители, по-могъщи и по-жестоки, отколкото можеш да си представиш. Пред тях Ил Роче е като облечено в розово хипи на фестивала „Удсток“. Трябва да го убедиш, че с издевателства върху Тауър нищо няма да спечели, а ще загуби много.

— Не мога…

— Колкото до теб, знай, че този човек е белязан със знака на Гилеад. Само да го докоснеш — ако кракът ти стъпи отново в тази книжарница, — ще дойда в Бруклин и ще убия жена ти и децата ти. После ще намеря майка ти и баща ти и ще заколя и тях. Ще убия сестрите на майка ти и братята на баща ти. Ще убия бабите и дядовците ти, ако са още живи. Накрая ще се разправя с теб. Вярваш ли ми?

Джак Андолини се втренчи в лицето над него — в кръвясалите очи и хилещата се, озъбена уста. Зениците му се разшириха от ужас. Той вярваше. Освен това със сигурност знаеше доста неща за Балазар и за тази сделка. Може би повече, отколкото подозираше.

— Ние сме много — продължи Еди — и имаме една задача: да защитаваме… — Едва не изтърси „да защитаваме розата“. — …да защитаваме Калвин Тауър. Ще наблюдаваме това място, ще наблюдаваме Тауър и неговите приятели, хора като Дипно. При тези думи клепачите на Андолини трепнаха.

— Ако някой посмее да дойде тук и дори само да повиши тон на Тауър, ще избием всичките му близки и най-накрая него. Това важи за Джордж, за Чими Дрето, за Трикс Постино… и за брат ти Клаудио.

Андолини се ококорваше все повече при всяко име; при споменаването на брат му за миг затвори очи. Еди си помисли, че може би е постигнал своето. Дали Андолини щеше да убеди Балазар, беше друг въпрос. „Всъщност няма голямо значение — помисли си хладно. — Когато Тауър ни продаде парцела, неговата съдба вече не ни интересува.“

— Откъде знаеш толкова много? — попита Андолини.