Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 280

— Моля ви, господин Андолини — плахо говореше Тауър. — Моля ви, това е много ценна книга.

— Много добре знам. Всички в това шкафче са ценни. Научих, че имаш личен екземпляр на „Одисея“, който струва двайсет и шест хиляди долара.

— Защо е толкова ценна, Джак? — със страхопочитание попита Джордж Бионди. Каква е тая книга, та струва двайсет и шест бона?

— Де да знам? Можете ли да ни обясните, господин Тауър? Всъщност може ли да ви наричам Кал?

— Моята „Одисея“ се пази в специален сейф — каза Тауър. — Не се продава.

— Тези обаче се продават — отбеляза Андолини. — Нали? Тук виждам листче с числото „7500“ с молив. Не е двайсет и шест бона, но стигат за нова кола. Ето сега какво ще направя, Кал. Слушаш ли добре?

Еди се приближи и макар че се стараеше да не вдига шум, не правеше опити да се крие. Все още никой не го забелязваше. И той ли е бил толкова глупав, когато е живял в този свят? Толкова уязвим? Предполагаше, че да, и не се учудваше, че отначало Роланд го гледаше с презрение.

— Слу… слушам.

— Ти притежаваш нещо, което е толкова ценно за господин Балазар, колкото за теб — онзи екземпляр на „Одисея“. И макар че тези книги в шкафа са за продажба, предполагам, че не продаваш много от тях, защото… просто… не можеш… да понесеш… раздялата. Също както не можеш да се разделиш със запустелия парцел. Ето сега какво ще стане. Джордж хубаво ще накваси с бензин тази книга с надпис „7500“, а аз ще я запаля. После ще взема друга книга от малкото ковчеже със съкровища и ще поискам устно обещание, че на 15 юли ще продадеш този парцел на „Сомбра“. Ясно ли е?

— Аз…

— Ако ми дадеш това обещание, веднага ще си тръгнем. Ако ли пък не, ще изгоря и втората книга. После трета. Четвърта. След четвъртата, опасявам се, колегата ми ще загуби търпение.

— И още как — измърмори Джордж Бионди.

Еди се беше приближил на такова разстояние, че можеше да потупа Големия нос по рамото, но те още не го забелязваха.

— Когато му писне, той ще залее цялото остъклено шкафче с бензин и всичките ти скъпоценни книги ще…

Джак Андолини най-после забеляза някакво движение. Погледна през лявото рамо на партньора си и видя млад мъж със силно загоряло лице и огромен револвер, приличащ на изключително стар театрален реквизит. Просто не можеше да е истински.

— Кой си ти, бе, шиб…

Преди да завърши, лицето на Еди се озари от радостна усмивка.

— Джордж! — изкрещя той, сякаш поздравяваше най-стария си и най-добър приятел след дълга раздяла. — Джордж Бионди! Човече, ти май още имаш най-големия нос от тази страна на Хъдсън! Радвам се да те вида, друже!