Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 279

Тауър и специалните му посетители явно бяха отзад, в склада, който служеше и за офис. Този път вероятно не бяха дошли да разговарят. Сигурно джентълмените на Балазар провеждаха кратък опреснителен курс на Тауър, за да му припомнят, че петнайсети юли наближава.

Думата „джентълмени“ разпали още повече гнева на Еди. Това определение бе дяволски подходящо за хора, които счупват очилата на един пълен, безобиден продавач на книги и го завличат в склада, за да го тормозят. Джентълмени! Шибан комала!

Той опита вратата на магазина. Беше заключена, но това не представляваше голяма пречка — клатеше се на пантите като гнил зъб. Свит в дълбокия вход с вид на човек, който проявява особен интерес към някоя книга, Еди увеличи натиска, първо само с ръка, после — като опря рамо на вратата. Надяваше се да не изглежда подозрително.

„Почти сигурно е, че никой не те гледа — помисли си. — Това е Ню Йорк. Бихте ли ми казали къде е кметството, или да си го начукам?“ Отново натисна. Още не беше използвал цялата си сила, но вратата изведнъж изщрака и се отвори. Еди влезе без колебание, сякаш магазинът беше негов, и затвори. Бравата заяде. Той взе „Как Гринч открадна Коледа“ от масичката с детски книжки и откъсна последната страница („И без това никога не съм харесвал как свършва“, каза си). Сгъна я на три и я пъхна в пролуката между вратата и касата. Така поне щеше да остане затворена. Еди се огледа.

Книжарницата беше празна и мрачна. Не се чуваше нищо…

Не. Не, чуваше се. От склада долетя сподавен стон.

„Внимание, джентълмените работят“ — помисли си с гняв.

С едно движение развърза торбичката на Роланд и се насочи към вратата с надпис СЛУЖЕБЕН ВХОД. Наложи се да заобиколи купчина разпилени по земята книги и преобърната етажерка, от онези старомодните, дето можеш да ги въртиш безспир. Калвин Тауър се беше опитал да се задържи за нея, докато хората на Балазар са го влачили към склада. Еди ясно си го представяше.

Вратата в дъното не беше заключена. Еди извади револвера и отмести торбичката на гърба си, за да не му пречи. Бавно открехна вратата на склада, след като си припомни къде е бюрото на Тауър. Ако го видят, щеше да се нахвърли върху тях с крясъци. Според Роланд човек винаги трябвало да крещи с цяло гърло, когато го разкрият. Така врагът се стьписвал за секунда-две, а понякога точно тези секунди били решаващи. Не се наложи да крещи. Всички бяха в дъното на склада, сенките им се кривяха зловещо на стената зад тях. Тауър седеше на стола си, но не беше зад бюрото, Бяха го сложили отпред между два-три шкафа. Без очилата добродушното му лице изглеждаше голо. Двамата му посетители стояха с гръб към Еди. Тауър можеше да го види, но цялото му внимание бе насочено към Джак Андолини и Джордж Бионди. При вида на ужасеното лице на книжаря Еди изпита нов пристъп на гняв. Усещаше се лек мирис на бензин, който вероятно би ужасил и най-хладнокръвния собственик на магазин, особено ако е заобиколен с планини от хартия. До по-високия от двамата биячи — Андолини — имаше шкафче с отворени остъклени врати. Четирите или пет рафта бяха пълни с книги с прозрачни пластмасови подвързии. Андолини държеше една, сякаш бе водещ рекламно предаване. По-ниският — Бионди — бе вдигнал също толкова демонстративно стъклена кана, пълна с жълтеникава течност. Еди веднага се досети какво има вътре.