Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 282

Еди силно притисна револвера към гърлото на Андолини. Миризмата на бензин и барут бе силна и вече надделяваше над мириса на книги. Някъде в мрака Серджо, котаракът, който живееше в магазина, изсъска. Очевидно не одобряваше силните шумове във владенията му. Андолини присви очи и изви глава:

— Стига, бе, човек… горещо е!

— И по-горещо ще ти стане, ако не ме чуеш внимателно, Джак. Шансовете ти да се измъкнеш жив оттук са малки, но все пак ги има. Слушаш ли ме?

— Никога не съм те виждал. Откъде ни познаваш?

Еди отдръпна револвера и видя червено петно на шията на Стария грозник. „Дали да не ти кажа, че ка пак ще ни срещне след десет години? И че ще бъдеш изяден от чудовищни раци? Че ще започнат от краката и обувките ти «Гучи» и ще продължат нагоре?“ Андолини, разбира се, нямаше да му повярва. Освен това в тази последователност от вероятности на това ниво на Кулата — той може би нямаше да бъде изяден от омарите. Защото този свят бе различен от всички останали. Това беше деветнайсетото ниво на Тъмната кула. Еди го чувстваше. По-късно щеше да размишлява върху това. Сега имаше друга работа. Сега най-много от всичко му се искаше да убие тези мъже и да изпрати главите им на Балазар. Той потупа влажното слепоочие на Андолини с револвера. Едва се сдържаше и мафиотът виждаше това. Примигна и навлажни устни. Еди още притискаше гърдите му с коляно. Чувстваше как се движат като ковашки мех.

— Не ми отговори на въпроса — отбеляза, — Вместо това ми зададе нов. Ако пак го направиш, Джак, ще ти размажа мутрата с този револвер. После ще прострелям едното ти коляно и до края на живота си ще трябва да скачаш на куц крак. Мога да те прострелям на доста места, без да загубиш способността да говориш. Затова не се прави на глупак. Ти не допускаш грешки — ако не броим може би избора ти на шеф — и аз много добре го знам. Затова нека повторя: Слушаш ли внимателно?

— Какъв избор имам?

Еди замахна мълниеносно. Чу се изпукване и от едната ноздра на Андолини рукна кръв. Мафиотьт изпищя от болка, Тауър — от ужас.

Еди отново притисна револвера в гърлото на Андолини. Без да отмества поглед, каза:

— Дръжте под око другия, господин Тауър. Ако се размърда, кажете ми.

— Кой сте вие? — промълви книжарят.

— Приятел. Единственият, който може да ви спаси кожата. Сега наблюдавайте другия и ме оставете да действам.

— Д-добре.

Еди отново насочи цялото си внимание към Андолини:

— Зашеметих Джордж, защото той е глупак. Дори да може да предаде посланието ми, той няма да ми повярва. А как може човек да убеди другите, ако сам не вярва в това, което казва?