Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 254

— О, да — отвърна Стрелеца и си спомни проповедта на биволския жрец, когото веднъж се беше принудил да убие.

— Много от тях слушаха проповедите ми и когато предложиха да ми построят църква, аз им казах благодаря. Това е историята на Стареца. Както видяхте, вие също участвахте в нея… поне двамата. След като умря ли беше това, Джейк?

Момчето сведе глава. Ко почувства объркването му и изскимтя. Джейк обаче отговори спокойно:

— След първата ми смърт. И преди втората.

Калахан се сепна и бързо се прекръсти:

— Искаш да кажеш, че може да се случи няколко пъти? Света Богородица да ни е на помощ!

Росалита се приближи с нова свещ. Старите бяха почти догорели и верандата бе потънала в сумрак.

— Леглата са готови — обяви икономката. — Тази нощ момчето ще спи с отеца, а Еди и Сузана — както предишната.

— Ами Роланд? — вдигна рунтавите си вежди Калахан.

— Приготвила съм му легло на друго място. Вече му го показах.

— Нима? Показала си му го? Ами тогава да си лягаме. — Калахан се изправи. — Не си спомням кога за последно съм се чувствал толкова изморен.

— Ще останем още няколко минути, ако ти е угодно — каза Роланд. — Само ние четиримата.

— Както искате.

Сузана хвана ръката му и я целуна; — Благодаря за разказа, отче.

— И на мен ми олекна, щом най-после го разказах, сай.

— Кутията в пещерата ли остана, докато построите църквата? — попита Роланд.

— Да. Не знам колко време е стояла там. Може би осем години, може би по-малко. Трудно е да се каже със сигурност. По едно време обаче започна да ме зове. Колкото и да мразех и да се страхувах от това око, нещо в мен ме караше да го видя отново.

Роланд кимна:

— Всички части от Магьосническата дъга привличат хората, но за Черната тринайсетица се говори, че е най-лошата. Сега май разбирам защо. Защото тя е Окото на Пурпурния крал.

— Каквото и да е, почувствах, че ме зове в пещерата… и по далеч. Нашепваше ми, че трябва да възобновя скитанията си до безкрай. Знаех, че мога да отворя вратата с помощта на кутията. През нея можех да отида където пожелаех. И в което си поискам „кога“! Трябваше само да се съсредоточа.

Калахан се замисли и отново седна. Приведе се и плъзна изпитателен поглед по лицата им.

— Чуйте ме, моля. Имахме един президент, Кенеди. Беше убит тринайсет години преди да попадна в Сейлъмс Лот… беше убит на запад…

— Да — потвърди Сузана. — Джак Кенеди. Мир на праха му. — Обърна се към Роланд. — Беше стрелец.

Роланд вдигна вежди:

— Така ли казваш?

— Да. И е истина.

— Във всеки случай — продължи Калахан — никога не стана ясно дали убиецът му е действал на своя глава, или е имало заговор. Понякога се събуждам посред нощ и си мисля: „Защо не отидеш да видиш? Защо не застанеш пред вратата с кутията в ръце и не си кажеш: «Далас, 22 ноември 1963 година»? Така вратата ще се отвори и ти ще попаднеш там, също както в романа за машината на времето. Може би дори ще успееш да промениш случилото се. Защото, ако в историята на Америка е имало повратни моменти, това е един от тях. Ако промениш това, ще промениш всичко, което следва. Виетнам… расовите вълнения… всичко!“