Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 213

— Стига глупости — сряза го Роланд с хладния тон, който рядко използваше. — Ти поиска да вземеш участие в решението. Допуснах го, трябваше да го допусна, защото ка повелява да зачета мнението ти. Ти ме принуди, като постави под съмнение решението ми. Ще отречеш ли?

Джейк пребледня, изчерви се и пак пребледня. Изглеждаше уплашен. Мълчаливо поклати глава.

„О, богове — помисли си Роланд. — Мразя тези разговори. Отвратително е.“

Той продължи по-тихо:

— Не, ти наистина не дойде доброволно. И аз не съм искал да ти отнемам детството. При все това вече сме стигнали дотук и ка ни гледа и ни се присмива. Трябва да изпълним волята му или да загинем. Джейк сведе глава и прошепна:

— Знам.

— Според теб Сузана трябва да знае. Аз, от друга страна, не знам какво да правя. Когато един знае, а друг — не, онзи, който не знае, трябва да се подчини, а другият — да поеме отговорността. Разбираш ли ме, Джейк?

— Да — прошепна момчето и докосна челото си с юмрук.

— Добре. Да оставим сега тази тема. Ти имаш силна интуиция, момче.

— Иска ми се да нямах!

— Както и да е. Можеш ли да проникнеш в нейните мисли?

— Да. Не го правя нарочно, но понякога се случва. Долавям откъси от песни, които си тананика наум, или мисли за апартамента и в Ню Йорк. Той и липсва. Веднъж си помисли: „Да можех да прочета онзи роман от Алън Дръри в библиотеката.“ Този Алън Дръри сигурно е бил известен писател по нейно време.

— Повърхностни неща, с други думи.

— Да.

— Можеш обаче да проникнеш и по-дълбоко.

— Вероятно мога да разголя душата и, но няма да е оправдано.

— При тези обстоятелства ще бъде, Джейк. Представи си, че е кладенец, от който всеки ден трябва да отпиваш по няколко глътки, за да си сигурен, че водата още е хубава. Искам да ми кажеш, когато нещо в нея се промени. Особено ако замисля алейо.

Джейк го погледна удивено:

— Бягство? Къде ще бяга?

Роланд поклати глава:

— Не знам. Къде се крият котките, когато раждат? В някой шкаф? В плевнята?

— Ами ако и кажем и другата вземе нещата в свои ръце? Ако Мия замисли алейо и завлече Сузана със себе си?

Роланд не отговори. Точно от това се опасяваше и Джейк бе достатъчно умен, за да се досети.

Джейк го погледна с известно отвращение…, но и с примирение.

— Веднъж на ден. Не повече — каза.

— По-често, ако усетиш, че нещо се е променило.

— Добре. Отвратително е, но аз поисках да говорим дан-дин. Ти ме надви.

— Това не е канадска борба, Джейк. Не е игра.

— Знам. — Момчето поклати глава. — Имам чувството, сякаш си обърнал нещата срещу мен.

„Не съм обръщал нищо срещу теб, Джейк“ — помисли си Стрелеца. Радваше се, че никой от другите не подозира колко объркан се чувства, колко му липсва интуицията, помагала му в толкова трудни ситуации досега. „Обърнах го… но само защото ме принуди.“

— Сега ще мълчим, но ще и кажем преди идването на Вълците — заключи Джейк. — Преди да влезем в битка. Разбрахме ли се?

Роланд кимна.

— Ако се наложи първо да се бием с Балазар, в другия свят, ще трябва да и кажем. Ясно?

— Става. Добре.

— Отвратително е — измърмори Джейк.