Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 211

— Ако ще ми говориш дан-дин, разкажи ми всичко, което си видял в съня си и което те е накарало да се събудиш. Тогава ще ти дам мъдростта на сърцето си, докато имам такава.

— Няма ли… няма ли да ме упрекваш?

Роланд не успя да скрие изненадата си:

— Не, Джейк. В никакъв случай. Може би аз трябва да те моля да не ме упрекваш.

Момчето се усмихна вяло. Конете отново тръгнаха, по-бързо отпреди, сякаш бяха почувствали опасност и искаха да се махнат от нея.

2.

Джейк не знаеше какво ще сподели с Роланд, докато не заговори. Когато се събуди, още се колебаеше дали да му разкаже за Анди и Слайтман Старши. Накрая думите на Роланд му подсказаха правилното решение. „Разкажи ми всичко, което си видял в съня си и което те е накарало да се събудиш.“ Реши да не споменава нищо за видяното край реката; всъщност тази сутрин това не му се струваше толкова важно.

Той разказа как Мия беше изтичала по стълбите и за страха и когато видя празната зала за угощения. После за кухнята. Как беше намерила печеното и плъха. Как бе отстранила конкуренцията. Как се беше тъпкала. После как се бе събудил, разтреперан и с желание да закрещи.

Замълча и погледна Роланд. Стрелеца му даде нетърпелив знак: продължавай, по-бързо, да чуем края.

„Е — помисли си момчето, — той обеща да не ме упреква и ще удържи на думата си.“

Вярно беше, но Джейк още не смееше да му признае, че е обмислял да каже истината на Сузана. Все пак сподели основното си опасение: че докато тримата пазят тази тайна от четвъртия, връзките им в ка-тета се разклащат точно когато трябва да са най-здрави. Дори каза на Роланд старата шофьорска шега: „Гумата е спаднала само отдолу.“ Не очакваше Стрелеца да се засмее, но чувстваше, че Роланд изпитва известен срам, и това го разтревожи. Беше си мислил, че срамът е характерен за хората, които не знаят какво правят.

— До вчера беше още по-лошо — заключи Джейк. — Защото искаше и мен да държиш в неведение.

— Не.

— Нима?

— Просто реших да не предприемам нищо. Споделих само с Еди, защото се боях, че когато останат в една стая, той ще научи за среднощните и скитания и ще се опита да я събуди. Страхувам се какво може да се случи, ако го направи.

— Защо просто не и кажеш?

Роланд въздъхна:

— Чуй ме, Джейк. Когато бях дете, Корт се грижеше за физическата ни подготовка. Ваней ни даваше други знания. И двамата се опитваха да ни предадат моралните си ценности. В Гилеад обаче бащите ни бяха тези, които трябваше да ни научат за ка. И тъй като всеки мъж има различни схващания, всеки от нас получи различна представа за ка. Разбираш ли?

„Разбирам, че искаш да избегнеш отговора на един много прост въпрос“ — помисли си Джейк, но кимна.

— Баща ми ми е разказвал много на тази тема и повечето от това се е запечатало в съзнанието ми, но едно нещо се откроява най-ярко. Той ме учеше, че когато не знаеш какво да правиш, трябва да оставиш ка да разреши проблема.

— Значи оставяме всичко на ка — разочаровано измърмори Джейк. — Роланд, това не ни помага много.

Стрелеца долови тревога в гласа на момчето, но разочарованието го порази. Той се обърна на седлото, отвори уста, но си даде сметка, че оправданията му ще прозвучат смешно, и пак я затвори. Вместо да се оправдава, реши да каже истината: