Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 215

Тян се ококори. Отвори уста и пак я затвори. Погледна жена си, сякаш е получил велико прозрение.

— Да — отвърна Заля.

Тян пусна сбруята на земята и прегърна жена си. Тя се притисна до него за момент, после пак се обърна към Роланд и приятелите му. Стрелеца се засмя. Еди почувства леко замайване, както винаги в такива случаи.

— Добре. Ще научиш ли Сузана да хвърля?

Заля замислено погледна гостенката:

— Ще се справиш ли?

— Не знам — отвърна Сузана. — Толкова ли е наложително, Роланд?

— Да.

— Кога, Стрелецо? — попита Заля.

Роланд се замисли:

— След три-четири дни, ако всичко върви добре. Ако не и се удава, ще ти изпратя Джейк.

Момчето подскочи.

— Мисля, че ще се справи — продължи Роланд. — Не съм виждал стрелец, който не може да усвои ново оръжие за няколко дни. Трябва да имам поне един, който може или да хвърля чиния, или да стреля с ба, защото четиримата имаме само два револвера и един пистолет. Освен това чинията ми харесва. Много ми харесва.

— Ще я науча на каквото мога — обеща Заля и смутено погледна Сузана.

— Тогава след девет дни ти, Маргарет, Росалита Муньос и Сейъри Адамс ще дойдете у Стареца и ще покажете на какво сте способни.

— Имаш ли план? — попита с надежда Тян.

— Тогава вече ще имам.

4.

Тръгнаха към града в редица, един до друг, но когато Източният път пресече друг, опънал се от север на юг, Роланд се отдели от спътниците си.

— Тук ще ви оставя за малко. — Посочи на север към хълмовете. — На два часа оттук е селището, наречено от скитащите хора Манихейска Кала. Там ще се срещна с Хенчик.

— Техния дин — отбеляза Еди.

Роланд кимна:

— В планината на около час от манихейското селище има няколко изоставени мини и много пещери.

— Мястото, което посочи на картата на близнаците Тавъри, това ли? — попита Сузана.

— Не но и то е наблизо. Сега ме интересува една пещера, която наричат Портала. Ще чуем за нея довечера, когато Калахан довърши разказа си.

— Той ли ти го каза, или е предчувствие? — поинтересува се Сузана.

— Знам от Хенчик. Говорихме за нея снощи. Разказа ми и за отеца. Мога да ви предам какво ми каза, но по-добре да го чуем лично от Калахан. Във всеки случай пещерата е много важна за нас.

— Това е пътят за връщане, нали? — обади се Джейк. — Мислиш, че през нея ще можем да се върнем в Ню Йорк.

— Нещо повече. Мисля, че с Черната тринайсетица ще можем да отидем, където и когато си поискаме.

— И в Тъмната кула ли? — прошепна Еди.

— Не знам, но се надявам, когато Хенчик ми покаже пещерата, да разбера повече. През това време вие тримата имате малко работа в магазина на Тук.

— Така ли?

— Да.

Роланд бръкна в торбичката си и извади кожена кесия, която останалите не бяха виждали досега.

— Имам това от баща ми — обясни разсеяно. — То е единственото, което пазя от времето, когато с другарите ми отидохме в Меджис.

Останалите погледнаха кесийката със страхопочитание. Този предмет трябваше да е на повече от сто години. Роланд я отвори, погледна вътре и кимна:

— Сузана, дай си ръцете.

Тя събра длани и Стрелеца изсипа в тях десетина сребърни монети.

Кесийката се изпразни.