Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 214

— И за мен.

3.

Еди седеше на верандата на Джафърдсови и дялкаше; слушаше някакъв объркан разказа на Дядото и кимаше с надеждата, че го прави на подходящите места. Когато Роланд и Джейк се появиха, остави ножа и скочи да ги посрещне, като извика Сюз.

Тази сутрин беше в изненадващо добро настроение. Среднощните му страхове се бяха разсеяли, както почти винаги става — като вампирите от първи и втори тип на отец Калахан тези страхове са алергични към дневната светлина. Най-важното бе, че на закуска всички деца на Джафърдсови бяха налице. От обора наистина беше изчезнало едно прасенце сукалче. Тян бе попитал Еди и Сузана дали не са чули нещо през нощта и кимна мрачно, когато поклатиха глави.

— Да. Мутантните породи са почти изчезнали от другите части на света, но не и на север. Всяка есен ни посещават глутници подивели кучета. Преди две седмици бяха в Кала Амити, следващата вече ще досаждат на Кала Локуд. Тихи са. Не че не вдигат шум, просто са неми. Тук нямат нищо. — Тян посочи гърлото си. — Е, поне ми направиха една услуга. Намерих огромен плъх в обора. С откъсната глава.

— Гаднооо — измърмори Хеда, бутна купичката си и направи красноречива гримаса.

— Яж си кашата, госпожичке — предупреди я Заля. — Трябват ти сили, когато простираш.

— Ма-мооо, защооо аааз!

Еди погледна Сузана и и намигна. Тя му отвърна със същото; всичко беше наред.

Е, беше поскитала през нощта. Беше похапнала. Бе заровила остатъците. Да, трябваше да направят нещо за тази бременност. Без съмнение. Само че — когато му дойде времето. През деня мисълта, че Сузана би могла да нарани дете, му се струваше абсурдна.

— Хайл, Роланд, Джейк — поздрави Заля от верандата и Еди се обърна към нея.

Тя направи реверанс.

Роланд свали учтиво шапката си, после си я сложи и попита:

— Сай, подкрепяш ли съпруга си за противопоставянето срещу Вълците?

Тя въздъхна, но в очите и се четеше увереност:

— Да, Стрелецо.

— Искаш ли помощ от нас?

Роланд зададе въпроса с нормален тон, почти между другото, но сърцето на Еди подскочи, а Сузана стисна силно ръката му. Това беше третият въпрос, най-важният, и той не го задаваше на едрите земевладелци в Кала или на богатия търговец. Задаваше го на тази обикновена селянка със скромно вързана коса, напукани и загрубели ръце и избеляла престилка. И така трябваше да бъде. Защото душата на Кала Брин Стърджис беше в петдесетината дребни стопанства като това. Нека Заля Джафърдс да говори от името на всички. Защо не, по дяволите?

— Искам и благодаря — простичко отвърна тя. — Светият Господ и Исус Човека да ви благословят.

Роланд кимна небрежно:

— Маргарет Айзенхарт ми показа нещо.

— Така ли? — попита Заля и се усмихна леко.

Тян излезе иззад ъгъла; изглеждаше уморен и потен, макар че беше едва девет часът. През рамо носеше изтъркана конска сбруя. Той поздрави Роланд и Джейк и прегърна жена си през кръста.

— Да, и ми разказа легендата за Господарката Оризия и Сивия Дик.

— Хубава приказка — отбеляза Заля.

— Така е. Ще говоря направо, сай. Готова ли си да се присъединиш към нас с чинията си, когато му дойде времето?