Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 212

— Не знам какво да правя. Ако знаеш, ти ми кажи.

Момчето силно се изчерви и Роланд осъзна, че е приело думите му за подигравка. Че му се сърди. Тази липса на разбиране го плашеше.

„Той е прав — помисли си Стрелеца. — Ка-тетът наистина се разпада. Боговете да са ни на помощ.“

— Не се цупи. Чуй ме, моля — чуй ме добре. В Кала Брин Стърджис Вълците скоро ще дойдат. В Ню Йорк Балазар и неговите „джентълмени“ скоро ще се появят. Дали бебето на Сузана ще изчака, докато разрешим тези проблеми? Не знам.

— Дори не и личи, че е бременна — промълви Джейк; руменината му понамаля, но той не вдигаше глава.

— Наистина не личи. Гърдите и са леко наедрели, може би и бедрата и, но това са единствените признаци. Затова имам надежда. Трябва да се надявам, ти също. Защото освен Вълците и проблемите в твоя свят остава въпросът с Черната тринайсетица. Мисля, че знам какво да правя с нея, но трябва пак да говоря с Хенчик. И да изслушаме края на историята на отец Калахан. Да не възнамеряваше да съобщиш истината на Сузана?

— Ами…

— Виждам, че си го помислил. Откажи се. Ако друго освен смъртта може да разтури ка-тета ни, то е това. Ако и кажеш без мое позволение. Аз съм твоят дин, Джейк.

— Знам! — изкрещя момчето. — Мислиш ли, че не го разбирам?

— Мислиш ли, че ми харесва? Знаеш ли колко беше лесно преди…

Роланд замълча, ужасен от онова, което замалко щеше да каже.

— Преди ние да се появим — завърши мисълта му Джейк. — Знаеш ли какво? Никой от нас не е дошъл тук доброволно.

„Никой от нас не е умрял доброволно“ — искаше му се да добави.

— Джейк…

Стрелеца въздъхна, вдигна ръце и отново ги отпусна. Вече приближаваха завоя, зад който се намираше стопанството на Джафърдс.

— Мога само да повторя, каквото казах: когато не си сигурен какво да правиш, остави всичко на ка. То ще нареди всичко. Когато човек не е сигурен, почти винаги взема грешното решение.

— На това в Ню Йорк му викаме кръшкане. Решение, което не дава отговор на въпроса, а само оправдава каквото си си наумил.

Роланд се замисли. Стисна устни:

— Ти ме помоли да разреша проблема ти.

Джейк кимна плахо.

— Ето какво ще ти кажа дан-дин. Първо: тримата, аз, ти и Еди, ще поговорим ан-тет със Сузана преди появата на Вълците и ще и разкажем всичко. Че е бременна, че почти със сигурност носи демонично дете в утробата си, а в главата — друга жена, наречена Мия, която е негова майка. Второ: забранявам да засягащ този въпрос, докато не дойде време да и кажем.

Джейк се замисли. Лицето му просветна.

— Наистина ли?

— Да! — Роланд прикри обидата си от този въпрос; все пак добре разбираше момчето. — Обещавам и се кълна, че така ще направя. Приемаш ли?

— Да! Приемам!

Роланд кимна:

— Взимам това решение не защото съм убеден в правотата му, а защото ти си убеден, Джейк. Аз…

— Чакай малко — прекъсна го Джейк и усмивката му помръкна. — Не се опитвай да хвърлиш цялата отговорност върху мен. Аз никога…