Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 209

— Не е честно, да знаеш. Изобщо не е честно.

Ко го близна по ухото. Джейк се обърна, прегърна зверчето и притисна лице до меката му козина. Скунксът остана неподвижно. След малко Джейк се измъкна на по-равното мястото, където бе застанал Ко. Почувства се малко по-добре, по-спокоен. Луната се скри зад друг облак. Джейк не помръдна. Ко леко изскимтя.

— Потрай малко.

Луната отново изплува иззад облака. Джейк се вгледа в мястото, където бяха разговаряли Анди и Бен Слайтман, помъчи се да го запомни. Имаше голям кръгъл камък с гладка повърхност. До него бе изхвърлен гнил клон. Джейк беше почти сигурен, че може да намери мястото, дори палатката на Бени да я няма.

„Ще кажеш ли на Роланд?“

— Нямам идея — измърмори.

— Не-дея — каза Ко до крака му и го стресна.

Или може би „недей“? Това ли искаше да каже скунксът?

„Луд ли си?“

Не беше. Имаше период, когато си бе мислил, че е луд — или че полудява, — но вече не смяташе така. Понякога Ко наистина четеше мислите му.

Джейк се върна в палатката. Бени спеше дълбоко. Джейк погледна другото момче — по-голямо на години, но по-малко в много по-важни отношения — и прехапа устни. Не искаше да навлича на баща му неприятности. Освен, ако не се наложи.

Легна си и се зави с одеялото. Никога не се беше чувствал толкова несигурен за толкова много неща и му се плачеше. До сутринта не можа да мигне.

ОСМА ГЛАВА

Магазинът на Тук; неоткритата врата

1.

През първия половин час, след като тръгнаха от „Рокинг Б“, Роланд и Джейк яздиха в мълчание на изток към малките стопанства. Роланд се досещаше, че момчето е намислило нещо важно; личеше от изражението му. Въпреки това Стрелеца се изненада, когато Джейк стисна юмрук, допря го до гърдите си над сърцето и каза:

— Роланд, преди да се съберем с Еди и Сузана, може ли да поговоря с теб дан-дин?

„Мога ли да открия сърцето си пред теб?“ — това означаваше изразът, но подтекстът бе още по-сложен. Думите бяха останали от времето преди Артур Елд, или поне така твърдеше Ваней. Означаваха да споделиш пред своя дин някакъв нерешим емоционален проблем, обикновено свързан с любов. Когато го направи, човек приемаше безпрекословно и незабавно да стори онова, което му каже динът. Джейк Чеймбърс със сигурност нямаше любовен проблем — освен ако не се беше влюбил ненадейно в красивата Франсин Тавъри, — а и откъде всъщност беше научил този израз?

Момчето го гледаше с големи очи и тържествено изражение, което никак не му харесваше.

— Дан-дин… откъде си чул това, Джейк?

— Отникъде. Предполагам, че съм го научил телепатично от теб. Не се опитвам да проникна в съзнанието ти, но понякога хващам такива неща. През повечето време не е нищо съществено, но научавам някои изрази.

— Както гаргите и ръждивчетата събират лъскави предмети от земята.

— Може да се каже.

— Какво друго си научил? Кажи ми няколко израза.

Джейк го погледна смутено:

— Не си спомням много. Дан-дин означава да отворя сърцето си пред теб и да постъпя както ми кажеш.