Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 192

— Ще получа удар, слънчице, повикай линейка!

Тя се приближи до него и се наведе, за да го целуне.

— Не, няма да получиш удар, но моето сърце се разтуптя да те гледам, Еди Дийн. Обичам те.

Той я погледна сериозно. Знаеше, че колкото и да го обичаше тя, той щеше да я обича повече. И както винаги при тази мисъл, изпита предчувствие, че това ка няма да им донесе нищо добро, че връзката им е обречена на провал.

„Ако е така, трябва да направиш всичко, за да я запазиш колкото може по-дълго. Ще се справиш ли с тази задача, Еди?“

— С огромно удоволствие.

Тя вдигна вежди:

— Моля?

— И аз те обичам. Повярвай ми, много те обичам.

Той я прегърна, притисна я до себе си, целуна я по челото, по носа и най-сетне по устните. Близнаците се разсмяха и заръкопляскаха. Бебето загука. Изправен на верандата, старият Джейми Джафърдс му заприглася.

4.

Всички бяха огладнели. Сузана, с инвалидната си количка, и Заля Джафърдс наредиха голямо угощение на дългата маса в двора. Гледката беше прекрасна. В подножието на хълма избуяваше висок колкото човешки бой ориз, реката блестеше.

— Кажи свещените си думи, Зи, ако ти е угодно — подкани жена си Тян.

Тя изглеждаше поласкана. По-късно Сузана обясни на Еди, че Тян не уважавал много религията на жена си, но това се било променило след подкрепата на отец Калахан на градското събрание.

— Наведете глави, деца.

Четиримата се подчиниха — шестима, ако броим двамата големи празноглавци. Лиман и Лия стиснаха очи, сякаш изпитваха непоносимо главоболие. Събраха чистите си розови ръчички върху златистата покривка.

— Благослови тази храна, Господи, и приеми нашата признателност. Благодарим, че ни изпрати тези гости и че благослови срещата ни. Пази ни от ужасите на деня и нощта. Всички казваме благодарност.

— Благодарност! — извикаха в един глас децата; Тия изкрещя толкова силно, че прозорците потрепериха.

— В името на Отца Господа и Сина му, Исус Човека.

— Исус Човека! — викнаха децата.

За забавление на Еди старецът, увесил на гърдите си огромно разпятие, блажено си бъркаше в носа.

— Амин.

— Амин!

— КАРТОФИ! — провикна се Тия.

5.

Тян седеше на единия край на дългата маса, Заля — на другия. Близнаците не бяха заточени на някоя „детска маса“ (както Сузана и братовчедите и на семейните събирания, които тя ненавиждаше), но седяха в редица от едната страна, по-малките — оградени от батко си и кака си. Хедон помагаше на Лия, Хеда — на Лиман. Сузана и Еди седяха срещу децата, между двамата великани. Отначало бебето беше в скута на майка си, а когато започна да се отегчава, се прехвърли у баща си. Старецът седеше до Заля, която му сервираше, кълцаше му месото на малки хапки и наистина бършеше лигите му. Тян ги наблюдаваше мрачно, но иначе мълчеше; само веднъж попита дядо си дали иска още хляб.

— Ръцете ми още ги бива, за да си зема сам — сопна се старецът и посегна към панерчето с хляба, за да го докаже; добре се справи, ако не се брои прекатурването на шишенцето с оцет. — Мамичката му! — изкрещя.