Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 157

През онази странна вечер — знойна и облачна — отидох в парка към осем часа. Носех бутилка в кафяво пликче и книжка от Езра Паунд. Приближих се до пейката си и на облегалката на съседната видях надпис:

„ТОЙ ИДВА ТУК. РЪКАТА МУ Е ОБГОРЕНА.“

— Мили Боже — възкликна Сузана.

— Веднага излязох от парка и спах в една уличка на двайсетина преки оттам. Нямах никакво съмнение, че в надписа става дума за мен. След две нощи видях подобен на тротоара пред бар „Леке“, където обичах да се отбивам. Беше написано с тебешир и се беше изтрило от краката на минувачите, но още се четеше: „ТОЙ ИДВА ТУК. РЪКАТА МУ Е ОБГОРЕНА.“ Около надписа бяха изрисувани звезди и комети, сякаш някой се е опитал да го замаскира. На една пряка встрани върху знак за забранено паркиране бе изписано със спрей: „СЕГА КОСАТА МУ Е ПОЧТИ БЯЛА“. На следващата сутрин на един автобус прочетох: „ИМЕТО МУ Е НЕЩО КАТО КОЛИНГУД“. След два-три дни започнах да намирам обяви за загубени кучета на много места, които имах навик да посещавам: Нийдъл Парк, „Рамбъл“, бара „Сити лайте“ на „Леке“, няколко клуба във Вилидж.

— Загубени кучета — измърмори Еди. — Добро попадение.

— Гласяха почти едно и също.

„ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ НАШИЯ ИРЛАНДСКИ СЕТЕР? ТОЙ Е ГЛУПАВ И СТАР, НО НИЕ ГО ОБИЧАМЕ. ИЗГОРЕНА ДЯСНА ЛАПА. ОТГОВАРЯ НА ИМЕТО КЕЛИ, КОЛИНС ИЛИ КОЛИНГУД. ГОЛЯМА НАГРАДА.“

Имаше споменати и суми.

— Кой ще разлепи такива обяви? — недоумяваше Сузана.

Калахан вдигна рамене:

— Не знам. Вампирите може би.

Еди потърка уморено лице:

— Добре, да видим сега. Имаме вампирите от трети тип… скитащите мъртъвци…, а сега и тези с обявите за изгубени животни. Кои са те?

— Подлеците — отвърна Калахан. — Така се наричат, макар че сред тях има и жени. Понякога се наричат „регулатори“. Много от тях носят дълги жълти палта… но не всички. И много от тях имат татуирани сини ковчези на ръцете…, но не всички.

— Това са Великите ловци на ковчези — измърмори Еди.

Стрелеца кимна, но без да отмества очи от Калахан.

— Остави го да говори, Еди.

— Всъщност това са войниците на Пурпурния крал — каза Калахан и се прекръсти.

12.

Еди подскочи. Сузана свали ръка и потърка корема си. Роланд си спомни разходката им в Гейдж Парк, след бягството им от Блейн. Мъртвите животни в зоопарка. Избуялата розова градина. Въртележката и влакчето. После металното шосе, водещо към още по-широк метален път, който Еди, Сузана и Джейк наричаха „магистрала“. На един пътен знак някой бе надраскал: ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ВЪРВЯЩОТО КОНТЕ. На друг, украсен с груба рисунка на око, пишеше: ХАЙЛ НА ПУРПУРНИЯ КРАЛ!

— Виждам, че сте чували за този господин — хладно отбеляза Калахан.

— Да речем, че беше оставил подписа си на видно място — отвърна Сузана.

Калахан кимна към Тъндърклап:

— Ако пътят ви води натам, ще видите доста повече от надписи със спрей по стените.

— А ти? — попита Еди. — Какво направи?

— Първо седнах и обмислих положението. Реших, че независимо колко невероятно и параноично може да прозвучи, някой наистина ме преследва и не е задължително това да са третият тип. Все пак ми беше ясно, че онези, които пишат надписите и оставят обявите за загубени кучета, не биха се посвенили да използват вампирите срещу мен.