Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 158

Не забравяйте, че още нямах представа каква може да е тази тайнствена група. В Джерусалемс Лот Барлоу се беше настанил в къща, която бе свързана с ужасни жестокости и се славеше като прокълната. Писателят, Миърс, твърдеше, че проклятието на сградата е привлякло слуга на злото. Същата идея ми хрумна в Ню Йорк. Помислих си, че съм привлякъл друг вампирски крал, друг тип първи, както Марстън Хаус бе привлякла Барлоу. Вярно или не (оказа се, че не е), фактът, че мозъкът ми все още е способен на някаква логична мисъл, ме поуспокои. Първо трябваше да реша дали да остана в Ню Йорк, или да избягам. Осъзнавах, че ако не избягам, те скоро ще ме открият. Имаха описанието ми, а това беше добра отличителна черта. — Калахан вдигна обгорената си ръка. — Почти бяха налучкали името ми и със сигурност щяха да го научат до една-две седмици. Щяха да надушат местата, които посещавах най-често. Щяха да издирят хора, с които бях говорил, дружил, играл дама и крибидж. Хора, с които бях работил в „Ман пауър“ и „Брауни ман“. Това ме наведе на една мисъл, която трябваше да ми хрумне доста по-рано, дори след един месец на почти постоянно пиянство. Досетих се, че скоро ще открият Роуан Магръдър, „Дом“ и всички, които ме познаваха там. Персонал, доброволци, десетки клиенти. По дяволите, след девет месеца — стотици клиенти. На всичкото отгоре онези пътища ме викаха. — Калахан се обърна към Еди и Сузана. — Знаете ли, че има пешеходен мост над река Хъдсън до Ню Джърси? На практика е напълно засенчен от „Джордж Вашингтон“. Това е дървен мост, покрай който още има няколко корита за водопой на добитък.

Еди се засмя неловко:

— Извинявай, отче, но това е невъзможно. Минавал съм по моста „Джордж Вашингтон“ поне петстотин пъти. С Хенри често го използвахме на път за Палисейдс Парк. Няма никакъв дървен мост.

— Има. Останал е от началото на деветнайсети век, макар че оттогава е поправян няколко пъти. Дори по средата му има табелка, която гласи: „РЕМОНТ ЗА ДВЕСТАГОДИШНИНАТА, ЗАВЪРШЕН ПРЕЗ 1975 Г. ОТ ЛАМЕРК ИНДЪСТРИС“. Спомних си това име, когато видях робота Анди. Според табелката на гърдите му тази фирма го е произвела.

— Срещали сме това име — отбеляза Еди. — В Луд. Само че там беше „Ламерк фаундри“.

— Различни подразделения на една и съща компания, предполагам — намеси се Сузана.

Роланд не каза нищо. Само направи онзи нетърпелив жест с двата пръста на дясната си ръка: по-бързо, по-бързо.

— Мостът е там, но трудно се забелязва — продължи Калахан. — Скрит е. И това е едва първият от тайните пътища. Те тръгват от Ню Йорк и се разпростират като паяжина.

— Тодаш магистрали — измърмори Еди.

— Не знам дали е така. Знам само, че при скитанията си през следващите няколко години видях много невероятни неща и срещнах много добри хора. Обидно ще е, ако ги нарека нормални или обикновени хора, но те бяха такива. И със сигурност, когато са употребени за тях, думи като „нормален“ и „обикновен“ придобиват ново, величествено звучене.