Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 133

— О, разбираш ме, и още как.

— Добре, но отговорът няма да ти хареса.

— Чул съм доста отговори от теб и не бих казал, че съм харесал повече от един на всеки пет. — След кратко замисляне добави: — Не, това е твърде много. Един на петдесет.

— Онази, която нарича себе си Мия, което на свещения език означава „майка“, знае, че е бременна, макар че се съмнявам да е наясно какво е детето.

Еди запази мълчание.

— Каквото и да е то, Мия го смята за свое дете и е готова да го защитава с цената на живота си. Ако това означава обсебване на тялото на Сузана, както Дета Уокър понякога обсебваше тялото на Одета Холмс, тя ще го стори, ако може.

— И вероятно може — мрачно допълни Еди; обърна се и погледна Роланд в очите. — Поправи ме, ако греша. Не искаш да кажеш на Сюз за чудовището, растящо в корема и защото това може да навреди на способностите и като стрелец, така ли?

Роланд можеше да отрече, но предпочете да не го прави. В общи линии Еди беше прав.

Както винаги, когато се ядосаше, Еди заговори с по-изразен носов акцент:

— И ако следващия месец нещо се промени, ако бременността се окаже по-къса и тя роди, да речем, чудовището от Черната лагуна, това ще я свари напълно неподготвена. Ще и дойде като гръм от ясно небе.

Роланд спря на двайсетина крачки от къщата. През прозореца виждаше Калахан, който разговаряше с едно момче и едно момиче. Дори оттук се виждаше, че са близнаци.

— Роланд?

— Вярно казваш, Еди. Има ли смисъл? Ако да, ти ще го видиш. Времето вече не е просто отражение върху водата, както обичаш да казваш. То се превърна в лукс.

Отново очакваше някой от типичните за Еди Дийн изблици на ярост, пълен с изрази като „цуни ми задника“ или „яж лайна и умри“. И отново не позна. Еди просто го гледаше. Спокойно и малко тъжно. Скръбта му беше за Сузана, разбира се, но също и за тях двамата. Двамата заговорници, кроящи таен план срещу един член на тета.

— Ще се съобразя с теб, но не, защото си дин и не защото има опасност един от онези двамата да се върне с празна глава от Тъндърклап. — Еди посочи двете деца в стаята на Стареца. — Бих жертвал всяко дете в този град за онова, което расте в корема на Сюз. Ако беше дете. Моето дете.

— Не се съмнявам.

— Най-важна за мен е розата. Това е единственото, за което си струва да рискувам живота и. Въпреки това искам да ми обещаеш, че ако нещата се скапят, ако тя започне да ражда или тази Мия се опита да обладае тялото и, ще направим всичко, за да я спасим.

— На всяка цена ще се опитам да я спася — отвърна Роланд.

Пред очите му за миг (само за миг) се появи един образ — Джейк, увиснал над пропастта.

— Закълни се.

— Кълна се.

Роланд срещна погледа на Еди. Пред очите му обаче Джейк падаше в бездната.

7.

Стигнаха вратата на къщата точно когато Калахан изпращаше децата. Те бяха може би най-красивите, които Роланд бе виждал. С катраненочерна коса, стигаща до раменете на момчето, а пък на момичето бе вързана с бяла панделка и се спускаше чак до кръста. Очите им бяха тъмносини. Кожата им — бледокремава, а устните — яркочервени. По страните им имаше ситни лунички. Децата погледнаха Роланд, после Еди и накрая Сузана, облегнала се на кухненската врата с парцал в едната ръка и чашка за кафе в другата. По лицата им се изписа еднакво изражение на любопитство. В очите им личеше предпазливост, но не страх.