Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 132

— Да.

Роланд докосна ръката му. Изненадваше се от желанието си — от нуждата си — да обясни. Не му се поддаде. Щом Еди го наричаше не просто дин, а свой дин, той трябваше да се държи като такъв. Затова каза:

— Не изглеждаш особено изненадан.

— О, изненадан съм. Може би не смаян, но… е… — Еди откъсна няколко плодчета и ги пусна в шапката на Роланд. — Някои неща ми правеха впечатление. Понякога беше прекалено бледа. Понякога присвиваше очи и притискаше ръце до тялото си, но когато я питах, твърдеше, че просто имала газове. Освен това гърдите и са пораснали. Сигурен съм. Но Роланд, тя все още има кръвотечения! Преди около месец я видях да заравя няколко парцала и по тях имаше кръв. Бяха наквасени. Как е възможно? Ако е забременяла, докато измъквахме Джейк — докато отвличаше вниманието на демона от кръга, — оттогава минаха четири, може би дори пет месеца. Дори при това забавено време. Роланд кимна:

— Знам, че получава месечните си кръвотечения и това е ясно доказателство, че детето не е от теб. Плодът, който носи, ненавижда човешката и кръв.

Роланд си спомни как бе смачкала жабата, как бе изпила черната и кръв, как беше облизала пръстите си, сякаш бяха омазани с мед.

— Дали…

Еди понечи да лапне една боровинка, но се замисли и я хвърли в шапката. Вероятно дълго време нямаше да има апетит.

— Роланд, дали ще прилича на човешко дете?

— Почти съм сигурен, че няма.

— Какво тогава?

Думите сами излязоха от устата на Стрелеца:

— По-добре да не призоваваме дявола.

Еди присви очи; бе пребледнял като платно.

— Еди? Добре ли си?

— Не. Не съм добре. Но и няма да припадна като момиче на концерт на Анди Гиб. Какво ще правим?

— Засега нищо. Имаме прекалено много други грижи.

— Съвсем вярно. Вълците ще се появят след двайсет и четири дни, ако правилно съм разбрал. В Ню Йорк… кой знае кой ден е? Шести юни? Десети? С всеки изминал ден се приближаваме към петнайсети юли. Само че, Роланд, ако онова в нея не е човек, не можем да сме сигурни, че бременността и ще продължи девет месеца. Може да го изтърси след шест. Може би дори утре.

Роланд кимна и зачака. Еди бе стигнал дотук, нека сам да си направи основния извод. И той го направи:

— В безизходица сме, нали?

— Да. Можем да я наблюдаваме, но няма какво друго да сторим, защото е много вероятно да се досети защо постъпваме така. А имаме нужда от нея. Да стреля, когато му дойде времето, но преди това трябва да обучим тези хора да си служат с някакво оръжие. Най-вероятно с лъкове.

Роланд се намръщи. При последното изпитание бе улучил мишената на Северното поле с достатъчно стрели, за да задоволи Корт, но никога не си беше падал по стрелбата с лък или ба. Това бяха любимите оръжия на Джейми Декъри, не неговите.

— Значи ще се заемем с тази работа, така ли да разбирам?

— О, да.

Еди се усмихна. Въпреки тревогата си. Личеше си, че се радва.

6.

На връщане към дома на Калахан Еди попита:

— Ти изясни проблема с мен, Роланд, защо не го изясниш и с нея?

— Не те разбирам.