Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 134

— Роланд, Еди, запознайте се с близнаците Тавъри — Франк и Франсин. Росалита ги извика; Тавъри живеят на по-малко от половин миля, истина е. Ще имате картата до вечерта и съм почти сигурен, че няма да сте виждали по-хубава. Те са много талантливи.

Близнаците се поклониха подобаващо.

— Много ни помагате, затова благодарност-сай — каза Роланд.

Двете деца се изчервиха по съвсем еднакъв начин; благодариха смутено и понечиха да се измъкнат. Преди да се шмугнат през вратата, Роланд постави ръце на раменете им и тръгна с тях по алеята. Интелигентността, личаща в пронизителните им сини очи, го удиви дори повече от невероятната им детска красота. Не се съмняваше, че ще начертаят картата; не се съмняваше и че Калахан ги е извикал, за да напомни едно нещо на онези, които се правеха, че не ги интересува — ако никой не се намеси, след месец едно от тези хубави деца щеше да се върне като пълен идиот.

— Сай? — попита с лека тревога Франк.

— Не се бойте от мен — рече Роланд, — но ме чуйте добре.

8.

Калахан и Еди наблюдаваха Роланд и двамата близнаци, докато тримата бавно се отдалечиха по алеята. Хрумна им едно и също нещо: Роланд приличаше на добродушен дядо.

Сузана се приближи, погледа известно време, после дръпна Еди за ризата:

— Ела за малко.

Той я последва в кухнята. Росалита я нямаше и така останаха сами. Очите на Сузана изглеждаха огромни, блестяха.

— Какво има? — попита той.

— Вдигни ме.

Той се подчини.

— Сега бързо ме целуни, докато още имаш възможност.

— Това ли било?

— Не е ли достатъчно? Дано да ти стигне, господин Дийн.

Той я целуна страстно; не му убягна колко бяха наедрели гърдите и. Когато устните им се разделиха, той не се сдържа и потърси в очите и признаци за присъствието на другата. На онази, която наричаше себе си „майка“. Видя само своята Сузана, но си даде сметка, че отсега нататък все ще търси другата. И очите му като че ли сами се насочваха все към корема и. Опита се да ги отмести, но те не се подчиняваха. Еди се запита доколко ще се променят отношенията им от този момент. Мисълта не беше особено приятна.

— Така по-добре ли е? — попита.

— Много. — Тя леко се усмихна, но изражението и бързо стана сериозно. — Еди? Има ли нещо?

Той се усмихна и пак я целуна:

— Имаш предвид друго, освен, че всички можем да умрем тук? Не. Нищо особено.

Беше ли я лъгал досега? Не си спомняше. Но дори да беше, никога не го бе правил така безочливо. С такава лекота.

Това беше лошо.

9.

След десет минути, понесли нови чаши кафе (и купа с боровинки), четиримата излязоха в малкия заден двор на къщата. Стрелеца вдигна лице към слънцето, за да се наслади на топлината му. После се обърна към Калахан:

— Готови сме да чуем разказа ти, отче. После може да влезем в църквата ти и да видим какво има там.

— Искам да го вземете. То не е осквернило църквата, защото „Пресвета Богородица“ никога не е била освещавана, но въпреки това и вреди. Когато я построих, чувствах присъствието Господне в нея. Сега вече не. Това нещо прогони Божия дух. Искам да ме избавите от него.