Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 130

— Знам какво е. Благодари на Господ, ако не е по-лошо.

— Благодарен съм му. — Роланд се обърна към Росалита, която донесе големи чаши с горещо кафе: — И на теб казвам благодарност-сай.

Тя остави чашите и се поклони, после го изгледа сериозно:

— Никога не съм виждала по-хубав оризов танц, сай.

Роланд се усмихна мрачно:

— Затова тази сутрин страдам.

— Аз ще ти помогна. Имам специално котешко масло. Първо ще ти излекува болката, после куцането. Питай отеца.

Калахан кимна.

— Ще пробвам — склони Роланд.

— Благодарност-сай.

Тя отново се поклони и излезе.

Трябва ми карта на Кала — рече Стрелеца. — Не искам да е произведение на изкуството, само да е точна и с верен мащаб. Можеш ли да ми начертаеш?

— Не. Опитвам се да рисувам, но не мога да чертая, дори да ми опреш пистолет в челото. Нямам талант. Познавам обаче двама, които ще ти помогнат. — Калахан повиши глас: — Росалита! Роузи! Ела за минутка, моля аз!

3.

След двайсет минути Росалита хвана Роланд за ръката, заведе го в килера и затвори вратата.

— Свали си панталоните, моля аз. Не се срамувай, защото се съмнявам да имаш нещо, което не съм виждала, освен, ако в Гилеад и Вътрешния свят на мъжете не им расте нещо друго.

— Не вярвам да е така — отвърна Роланд и се подчини.

Слънцето отдавна се беше вдигнало, но Еди и Сузана още спяха.

Роланд не бързаше да ги буди. Очакваха ги много ранни ставания (и безсънни нощи), но тази сутрин той реши да ги остави да се насладят на покрива над главите си и пухения дюшек; на усамотението, осигурено им от вратата, която скриваше личния им живот от околния свят.

Росалита извади шишенце с бледа, гъста течност. Огледа дясното коляно на Роланд и опипа бедрото му. Той присви очи, въпреки че докосването и бе съвсем леко. Росалита вдигна черните си очи към него:

— Това не е ревматизъм. Това е артрит. От онзи вид, който се разпространява бързо.

— Да, там, откъдето идвам, го наричат сухо разкривяване. Не споменавай за това пред отеца и приятелите ми.

— Няма да запазиш тайната задълго.

— Чувам те много добре. Все пак предпочитам да остане в тайна, докато може. И ти ще ми помогнеш.

— Добре, не се бой. Няма да кажа на никого.

— Благодарност-сай. Това мазило ще помогне ли?

Тя погледна шишенцето и се усмихна:

— Да. Тук има мента и блатна папрат. Тайната съставка обаче е котешката жлъчка. Само по три капки на бутилка, да знаеш. От скалните котки, които идват през пустинята от големия мрак.

Тя изсипа няколко капки върху дланта си. Силният аромат на мента бе примесен и с друга лека миризма, доста по-неприятна. Да, това можеше да е жлъчка от пума или каквото тук наричаха „скална котка“.

Щом Росалита втри мазилото в коленете му, той веднага почувства сгряване, почти нетърпимо. Когато обаче попремина, болката му се облекчи повече, отколкото се бе надявал. Когато приключи с мазането, Росалита попита:

— Как си сега, Стрелец-сай?

Вместо да и отговори, той я притисна силно към стройното си, голо тяло. Тя го прегърна без свян и прошепна:

— Ако наистина си такъв, за какъвто се представяш, не позволявай да отвлекат децата. Нито едно. Независимо какво мислят големите клечки като Айзенхарт и Телфорд.