Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 125
Стивън Кинг
— Не — отвърна той. — Ни най-малка.
10.
Краката на Стрелеца се движеха все по-бързо и по-бързо. Ритъмът ставаше все по-отчетлив и Джейк изведнъж осъзна, че тази мелодия му е позната. Знаеше я от първия си тодаш в Ню Йорк. Преди да срещне Еди, един млад чернокож с уокмен го беше подминал, потропвайки със сандалите си и тананикайки: „Да-да-ба, ча-да-боу!“ Сега Роланд изпълняваше същия ритъм, като на всяко „Боу!“ удряше силно с пета по дъските.
Хората наоколо заръкопляскаха в такт. Залюляха се. Жените, които носеха поли, ги вдигнаха и развяха. На лицата на млади и стари се четеше неподправена радост.
„Не само — помисли си Джейк и си спомни израза, използван веднъж от учителката му по английски. — Възторгът на познанието.“
Лицето на Роланд заблестя от пот. Той отпусна ръце и запляска. В този момент жителите на Кала запяха:
— Ком!… Ком!… Ком!… Ком!…
На Джейк му хрумна, че много деца използват тази дума за броене при криеница; съмняваше се да е съвпадение.
„Разбира се, че не е. Също като чернокожия, който си тананика тази мелодия. Това е Лъчът, това е деветнайсет.“
— Ком!… Ком!… Ком!…
Еди също запя. Джейк реши да не мисли повече за това и също затананика.
11.
Еди не успя да разбере цялата „Оризова песен“. Не заради диалекта, а защото се пееше твърде бързо, за да следи текста. Веднъж по телевизията бе чул един брокер на тютюн от Южна Каролина. Сега беше същото. Имаше непълни рими, идеални рими, звучни рими, дори груби рими — думи, които не се римуваха с нищо, но бяха вкарани сякаш насила в песента. Дори не можеше да се нарече песен в истинския смисъл на думата; приличаше по-скоро на речитатив, на безумно дърдорене. Роланд не спираше да тропа, а жителите на Кала нареждаха безспир:
Все пак успя да разбере част от текста:
Освен тези два куплета имаше поне още три. Еди загуби нишката, но вече имаше представа за какво се пее: младеж и девойка сеят ориз и деца през пролетта. Темпото, безумно бързо от самото начало, се ускоряваше все повече и повече, докато думите се сляха в неразбираемо бучене. Хората пляскаха толкова бързо, че ръцете им се виждаха размазано. Краката на Роланд също сякаш бяха изчезнали. Еди не можеше да повярва, че някой е способен да танцува с такава скорост, още по-малко след толкова обилна вечеря.
„По-бавно, Роланд — помисли си. — Тук няма Бърза помощ, ако получиш удар.“
Сетне, сякаш по сигнал, непонятен за Еди, Сузана и Джейк, Роланд и всички жители на Кала спряха рязко, изпънаха ръце към небето и издадоха устни като за страстна целувка.
