Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 126

— КОМАЛА! — изкрещяха в хор и това беше краят на песента.

Роланд се олюля, облян в пот… и падна от сцената в тълпата.

Сърцето на Еди подскочи.

Сузана изпищя и забърза с инвалидната количка към сцената.

Джейк я спря: — Мисля, че това е част от изпълнението!

— Да, и аз мисля така — потвърди Бени Слайтман.

Тълпата избухна в овации. Вдигнаха Роланд на ръце. Той държеше своите изпънати към звездите. Гърдите му се издуваха като ковашки мях.

Еди го наблюдаваше възторжено, но още не вярваше на очите си.

— Роланд пее, Роланд танцува и за капак на всичко скача сред почитателите си като Джоуи Рамон — измърмори.

— Какво приказваш, скъпи? — попита Сузана.

Еди поклати глава:

— Няма значение. Това беше върхът. Надявам се, че празненството най-сетне свърши.

Това наистина беше краят.

12.

След половин час четирима конници бавно яздеха по главната улица на Кала Брин Стърджис. Единият бе загърнат с дебел салид. Облачета пара излизаха от ноздрите на конете им и от устата на ездачите. Небето сякаш бе осеяно с хладни парченца диаманти, Стара звезда и Стара майка бяха най-ярки. Джейк вече бе тръгнал със Слайтман за имението на Айзенхарт. Калахан водеше другите трима пътешественици. Преди да тръгнат обаче, настоя Роланд да се увие с дебелото одеяло.

— Нали каза, че до къщата ти има по-малко от два километра… — започна Стрелеца.

— Няма значение. Облаците се разсеяха, толкова е студено, че нищо чудно да се образува скреж, а ти танцува комала, каквато не съм виждал никога през живота си.

— Колко години прави това? — поинтересува се Роланд.

Калахан поклати глава:

— Не знам. Наистина, Стрелецо, нямам представа. Помня много добре кога дойдох тук — през зимата на 1983, девет години след като напуснах Джерусалемс Лот. Девет години след като се сдобих с това.

Той вдигна осеяната си с белези ръка, сетне рязко я отпусна.

— Прилича на изгаряне — отбеляза Еди.

Калахан кимна, но смени темата:

— Във всеки случай тук времето тече различно, както сигурно вече знаете.

— Объркано е — съгласи се Сузана. — Също и стрелката на компаса.

Роланд, вече увит с одеялото, бе изпратил Джейк с няколко напътствени думи… и още нещо. Еди чу дрънкане на метал, когато Стрелеца му предаде нещо. Малко пари може би.

Джейк и Бени Слайтман изравниха конете си. Когато Джейк се обърна да им помаха, Еди изпита внезапна тревога. „За Бога, ти не си му баща“ — помисли си. Вярно беше, но това не го накара да се почувства по-спокоен.

— Ще се справи ли, Роланд?

Еди не очакваше друг отговор освен „да“, искаше само да се увери.

Дългото мълчание на Стрелеца го уплаши. Накрая Роланд отговори:

— Да се надяваме.

Повече не обсъждаха темата за Джейк Чеймбърс.

13.

Църквата на Калахан беше ниска дървена постройка с кръст на вратата.

— Как си я нарекъл, отче? — попита Роланд.

— „Пресвета Богородица“.

Роланд кимна:

— Добре е…

— Чувстваш ли го? — попита Калахан. — Някой от вас чувства ли го?

Не се налагаше да уточнява какво има предвид.

Роланд, Еди и Сузана мълчаха.

Накрая Роланд поклати глава.

Калахан кимна доволно:

— Спи. — Замълча, после добави: — Слава Богу.