Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 113

— Къде, по дяволите, са всички, Бен?

— Там — отвърна фермерът и посочи светлината от факлите.

— Защо са толкова тихи? — попита Джейк.

— Не знаят какво да очакват — обясни Калахан. — Тук сме изолирани от света. Малкото чужденци, които ни посещават, са предимно скитници, разбойници, комарджии… о, през лятото понякога спира някой плаващ пазар.

— Какво е плаващ пазар? — поинтересува се Сузана.

Калахан обясни, че това са големи плоскодънни кораби, боядисани в ярки цветове и с много магазинчета на борда. Бавно плавали по Девар-тет Уай и спирали да търгуват във всяка Кала от Централния полукръг, докато свършели стоката. Всичко било боклук според Калахан, но Еди не беше склонен да приеме мнението му като чиста монета, поне по отношение на плаващите пазари; пасторът говореше почти за всичко с пренебрежението, характерно за старите свещеници.

— А другите чужденци идват да откраднат децата им — заключи Калахан.

Посочи наляво, където дълга дървена постройка заемаше почти половината от главната улица. Еди преброи не два коневръза или четири, а осем. Дълги.

— Магазинът на Тук, с ваше позволение — с лек сарказъм обяви Калахан.

Стигнаха Павилиона. По-късно Еди оценяваше броя на присъстващите на седемстотин-осемстотин, но отначало морето от шапки, високи обувки и загрубели от работа ръце под червените лъчи на залеза му се стори огромно, необятно.

„Те са готови да ни замерят — помисли си. — Да ни замерят и да крещят: «Чарю трий».“ Тези мисли бяха глупави, но не можеше да се отърси от тях.

Жителите на Кала се разделиха на две, за да образуват проход към дървена платформа. По стените на Павилиона имаше факли, затворени в метални кафези. За момента всички горяха с обичайни жълти пламъци. Еди надуши силна миризма на растително масло.

Овърхолсър слезе от коня. Останалите от отряда му го последваха. Еди, Сузана и Джейк погледнаха Роланд. Стрелеца остана за миг на седлото, леко приведен, сякаш потънал в мисли. Сетне свали шапката си и протегна ръка към тълпата. Потупа се три пъти по гърлото. Тълпата зашумя. Доволно или изненадано? Еди не можеше да определи. Във всеки случай не гневно и това беше добре. Стрелеца вдигна единия си крак над седлото и чевръсто скочи на земята. Еди слезе по-предпазливо; съзнаваше, че всички погледи са съсредоточени върху него. Беше поел сбруята на Сузана преди, сега застана с гръб към коня и. Тя с лекота се спусна между ремъците. При вида на отрязаните и крака тълпата забуча.

Овърхолсър тръгна бързо през прохода сред тълпата, като стисна няколко ръце по пътя си. Калахан го последва, от време на време прекръстваше някого. Неколцина поеха конете им. Роланд, Еди и Джейк тръгнаха един до друг. Ко още стоеше в широкия джоб на пончото и се оглеждаше любопитно.

Еди надуши миризмата на тълпата — пот, коса, загоряла от слънцето кожа, дори урина. Надуши също храна: печено месо, пресен хляб, пържен лук, кафе и графа. Стомахът му закъркори, въпреки че не беше гладен. Не, изобщо не чувстваше глад. Мисълта, че проходът може да се затвори и тълпата да ги стъпче, не му даваше мира. Бяха толкова тихи. Наблизо се чу песента на подранил козодой.