Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 115

— Те ще говорят от свое име, но аз видях достатъчно, за да се уверя, че са способни да ни помогнат. Носят добри оръжия, сами виждате, и могат да ги използват. Приемете думата ми за това и ще кажа благодарност-сай.

Тълпата зашумя по-силно и Еди долови добронамереност във възгласите и. Това го поуспокои.

— Добре, нека тогава се изправят пред вас един по един, за да чуете гласовете им, както виждате лицата им. Това е техният дин.

Овърхолсър посочи Роланд. Стрелеца пристъпи напред. Залязващото слънце обагри лявата част на лицето му в червено; дясната изглеждаше жълта от блясъка на факлите. Той тропна с крак и звукът отекна в тишината. На Еди по незнайна причина му заприлича на удар с юмрук върху капака на ковчег. Стрелеца се поклони, разперил широко ръце.

— Аз съм Роланд от Гилеад, син на Стивън. От наследниците на Елд.

През тълпата премина въздишка.

— Да е благословена срещата ни.

Роланд се отдръпна и погледна Еди. Представянето беше лесно:

— Аз съм Еди Дийн от Ню Йорк. Син на Уендъл. „Поне така твърдеше мама“ — добави наум. Сетне, без да се замисля, завърши: — От наследниците на Елд. Ка-тет Деветнайсет.

Той се отдръпна.

Сузана излезе напред, към ръба на платформата. Спокойно огледа тълпата и заговори:

— Аз съм Сузана Дийн, съпруга на Еди, дъщеря на Дан, наследница на Елд от ка-тет Деветнайсет. Благословена да е срещата ни и боговете да ви закрилят.

Направи реверанс, като повдигна въображаемата си пола.

Последваха смях и аплодисменти.

Докато тя говореше, Роланд се наведе до ухото на Джейк и му прошепна нещо. Джейк кимна и пристъпи напред. Изглеждаше много млад и красив под лъчите на залязващото слънце. Постави единия си крак напред и се поклони. Пончото се залюля смешно от тежестта на Ко.

— Аз съм Джейк Чеймбърс, син на Елмър, наследник на Елд от ка-тет Деветдесет и девет.

Деветдесет и девет ли? Еди погледна озадачено Сузана, която едва забележимо вдигна рамене. Какви бяха тези глупости? Е, какво пък? — помисли си той. Ка-тет Деветнайсет също не съществуваше.

Джейк обаче още не беше свършил. Той извади Ко от джоба на пончото и го остави на земята. Тълпата зашепна при вида му. Джейк погледна Роланд, сякаш питаше: „Сигурен ли си?“ Стрелеца кимна.

Отначало Еди не очакваше мъхнатият приятел на Джейк да направи нещо. Жителите на Кала отново бяха замлъкнали. Беше толкова тихо, че вечерните песни на птиците се чуваха ясно.

Сетне Ко се изправи на два крака, пристъпи с единия напред и дори се поклони. Олюля се, но запази равновесие. Разпери предните си лапи, както бе сторил Роланд. От тълпата се чуха удивени възклицания, ръкопляскане, смях. Джейк стоеше като сащисан.

— Ко! — избърбори зверчето. — Елд! Благодарност!

Изговори ясно всяка дума. Остана прав за миг, после се отпусна на четири крака и бързо избяга зад Джейк. Последваха гръмки аплодисменти. С един-единствен блестящ ход Роланд (защото кой друг би могъл да научи скункса на това?) бе превърнал тези хора в техни приятели и почитатели. Поне за тази нощ.

Това беше първата изненада: как Ко се поклони пред жителите на Кала и се представи за ан-тет с четиримата пътешественици. Втората дойде като гръм от ясно небе.