Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 111

— Не, Краля беше хлапе от Мисисипи — тихо измърмори Еди.

Тян се обърна:

— Моля, сай?

Еди не беше осъзнал, че говори на глас.

— А, нищо, говоря си.

Анди, роботът-вестоносец (многофункционален), се приближи навреме, за да го чуе.

— Онези, които си говорят сами, не са добра компания. Това е поговорка от Кала, сай Еди, не го приемай лично, моля аз.

— Нека сега аз да ти кажа нещо. Лайното, и с рози да го затрупаш, пак ще вони. Стара поговорка от Кала Брин Бруклин.

Вътрешностите на Анди затракаха. Сините му очи проблеснаха.

— „Лайно“, физиологичен секрет. Също: противен и недостоен човек. „Роза“, вид цвете, което…

— Не е важно, Анди — прекъсна го Сузана. — Приятелят ми просто говори глупости. Често му се случва.

— О, да — разпали се роботът. — Той е зимно дете. Искаш ли да ти направя хороскоп, Сузана-сай? Ще срещнеш красив мъж! Ще ти хрумнат две мисли, една лоша и една добра! Ще имаш тъмнокосо…

— Изчезвай, глупако — сряза го Овърхолсър. — Тичай в града. Провери дали всичко е готово в Павилиона. Никой не се интересува от проклетите ти хороскопи, за извинение моля аз, Старче.

Калахан не отговори. Анди се поклони, потупа се три пъти по металното гърло и заслиза по стръмния, но широк път. Сузана с облекчение го изпрати с поглед.

— Доста грубо от твоя страна — отбеляза Еди.

— Той е само една ма-ши-на — отвърна Овърхолсър, като разчлени думата на срички, сякаш говореше на дете.

— И понякога наистина досажда — добави Тян. — Кажете ми сега, сайове, какво мислите за Кала?

Роланд се вмъкна с коня си между Еди и Калахан и отговори:

— Много е красива. Каквито и да са боговете, несъмнено са дарили това място с благосклонността си. Виждам царевица, остър корен, боб и… картофи? Това картофи ли са?

— Да, картофи — потвърди Слайтман, явно впечатлен от наблюдателността на Роланд.

— И какъв хубав ориз.

— Отглеждат го във всички малки стопанства край реката, където водата е топла и бавна — обясни Тян. — Съзнаваме какъв късмет имаме. Когато дойде време за сеитба или жътва, всички жени излизат на нивите и пеят. Дори танцуват.

— Ком-ком-комала — изрецитира Роланд, или поне така чу Еди.

Тян и Заля грейнаха от радостна изненада. Слайтманови се спогледаха и се засмяха.

— Откъде знаеш Оризовата песен? — попита старият. — Кога си я чувал?

— У дома. Много отдавна. Ком-ком-комала, ориза я садила. — Роланд посочи на запад, далеч от реката. — Там е най-голямото стопанство, пшеницата е избуяла. Твоето ли е, сай Овърхолсър?

— Да, благодарност-сай.

— А отзад, на юг, още ферми… после чифлиците с добитък. В онзи гледат крави… там овце… там крави… пак крави… пак овце…

— Как ги различаваш толкова отдалеч? — поинтересува се Сузана.

— Овцете пасат тревата по-ниско, мадам-сай — обясни Овърхолсър. — Затова, където има кафяви петна по пасищата, там са пасли овце. На останалите отглеждат говеда. Еди се замисли за каубойските филми, които беше гледал в „Маджестик“: Клинт Истууд, Пол Нюман, Робърт Редфорд, Лий ван Клийф.

— В моята страна се разказват легенди за войни между говедовъдите и овчарите — сподели той. — Защото едните твърдели, че овцете пасат прекалено ниско тревата. Дори изтръгнали корените, та не можела да поникне.