Читать «Библиотекарите» онлайн - страница 3
Глен Купър
От друга страна, младият Филип беше прекрасно настроена машина за сън, същинско ферари в леглото. Почти нищо не бе в състояние да го събуди и човек трябваше да положи херкулесови усилия, за да го накара да отвори очи - рязко дърпане на завеси, разтърсване по рамото, увещания, миризма на бекон. И опитът от изминалата седмица беше научил Уил, че двамата щяха да поспорят, преди краката на сина му да стъпят на палубата.
Яхтата леко се поклащаше и опъваше въжетата. Свежият вятър го успокои, както правеше винаги. Но изведнъж двата мотора на съседната яхта зареваха шумно. Уил се вкисна и раздразнено отметна завивката. Тишината и спокойствието явно не влизаха в днешното меню.
Изведнъж се сети, че съседа му го няма. Кой си играеше с лодката на Бен, по дяволите? Изхвърча навън, за да провери.
Гардеробът му беше доста еднообразен в последно време - бански с тениска или без нея, както беше днес. Почеса косматите си гърди като някакъв огромен примат и присви очи от ярката светлина на деня. Кожата му бе загоряла от слънцето, ако не се брои смешната бяла ивица около слабините му. Все още беше във форма, с плосък корем и широки мускулести рамене. От години не се занимаваше с крос и тренировки. Тичането нагоре-надолу из старата лодка и поддръжката ѝ като че ли вършеха същата работа. Но нямаше представа дали и гените имат думата. Старецът му беше ритнал камбаната доста преди да навърши шейсет.
Двигателите на новата моторница „Регал“ на Бен Патерсън мъркаха на празни обороти, но зад кормилото нямаше никого, а въжетата все още бяха завързани за кея.
Уил отиде на левия борд и се наведе над релинга.
– Ехо!
От просторната кабина на моторницата се появиха две руси глави и доста гола плът. Уил забързано приглади с пръсти прошарената си коса.
– Привет! - извика едната блондинка.
Бяха, доколкото можеше да прецени, на по трийсет и няколко, чудесна възраст. Бързо демонстрираха закачливостта си с много ръкомахане и приказки. Едната, Марджи от Кейп Код, се оказа сестра на Бен, а другата, Мейгън, бе най-добрата ѝ приятелка. Мейгън определено хващаше око.
– Как се казвате? - попита Мейгън.
– Уил. В морето ли ще излизате, момичета?
– И още как - отвърна Марджи. - Зимата ни дойде до гуша. Бен беше така добър да ни отстъпи моторницата за тази седмица. Нали всички говорят, че трябва да си живеем живота, докато го имаме. Искате ли да дойдете?
– С удоволствие, но не мога. Синът ми още спи.
– Колко е голям?
– На петнайсет и малко.
– Чудесна възраст.
– Така ли мислите? - отвърна Уил. - Аз пък бих казал, че вашата възраст е чудесна.
Мейгън отвърна с универсалния упрек за лошо момче - укорително размахване на пръст.
– Хей, май ви познавам отнякъде. Сигурна съм, че съм ви виждала.
Уил сви рамене. Не искаше разговорът да отива в тази посока, но преди да успее да смени темата, тя вече беше извадила мобилния си. Насочи го към него и на екрана му незабавно се появиха лица, подобни на неговото.
– Боже мой, Марджи! Та това е Уил Пайпър.
