Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 9

Соча металното сандъче и питам:

-      Откъде цивилно лице може да се сдобие с такова?

Бен свива рамене.

-      Откъде ли не. Обадих се на приятел в Пентагона и той прегледа архивите. Четирийсет хиляди са изписани като излишък и са продадени в специализираните магазини през последните няколко години. Ще тръгнем по следата, но няма да стигнем доникъде по този начин и не съм сигурен дали изобщо някой би могъл да...

Гласът му секва - Бен се лута в лабиринт, погледът му се плъзга из стаята, опитва да открие изход.

-      Нямам лице - казва тихо, - нямам зъбна картина, нямам свидетели... и най-лошото, нямам мотив. Ти познаваш този занаят по-добре от всеки друг - ако те попитам какви са шансовете това тук да бъде разкрито, какво ще кажеш?

-      Сега ли? Лотария - отвръщам. - Влизаш, първото, което ти идва наум, е, че е някой аматьор, поредният наркоман или сексуален извратеняк. След това се вглеждаш внимателно - виждал съм само двама, които донякъде се доближават до това ниво.

След което му обяснявам за антисептичния спрей и разбира се, не е щастлив, че го чува.

-      Благодаря за окуражаването - казва той. Потрива машинално палеца и показалеца си и знам от внимателно наблюдение през дълъг период какво означава жестът - иска му се да запали цигара. Разказвал ми е, че ги е отказал през деветдесетте и милиони пъти след това си е мислил, че една цигара би му помогнала. Очевидно и сега се случва същото. За да се справи с желанието да пуши, говори:

-      Знаеш ли какъв ми е проблемът? Марси ми каза веднъж... - Марси е жена му, - че твърде много съм се доближавал до жертвите и накрая си представям, че аз съм единственият приятел, който им е останал.

-      Техният защитник? - предлагам.

-      Точно тази дума използва тя. А има едно нещо, на което никога не съм бил способен - Марси казва, че това било единственото, което харесвала у мен - никога не съм бил способен да предам приятел.

Защитник на мъртвите, мисля си. Срещат се и по-лоши неща. Ще ми се да имаше нещо, с което да помогна, но няма - разследването не е мое и макар да нямам още четирийсет, аз съм пенсионер.

И тогава в стаята дотичва техник и започва да крещи с азиатски акцент:

-      Бен! - Брадли се обръща. - В мазето!

4.

Трима техници в гащеризони са съборили стара тухлена стена. Въпреки маските на лицата им едва се сдържат да не повърнат от миризмата, която лъха от отвора. Не са намерили труп - гниещата плът има специфична миризма, - това е течащ канал, мухъл и изпражнения на стотици генерации плъхове.

Брадли минава през редица зловонни мазета и спира при ярката светлина от стойка с работни прожектори, които осветяват разрушената стена. Аз го следвам, заедно с останалите детективи, с които пристигаме точно навреме, за да видим как азиатецът - американски китаец, когото по очевидни причини всички наричат Брус - осветява с ръчен фенер дълбоката открита преди малко кухина.