Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 8

-      Според една така наречена актриса от стая сто и четиринайсет мацката е сменяла вида си непрекъснато. Един ден е Мерилин Монро, на следващия - Мерилин Менсън, понякога и двамата в един и същи ден. Освен това Дрю и Бритни, Дейм Една...

-      Сериозно ли говорите? - пита Брадли. Младите ченгета кимат и изреждат още имена, сякаш за да го докажат. - Наистина очаквам с нетърпение да видя този жив фоторобот - казва той и си дава сметка, че всички нормални пътища, по които потегля едно разследване на убийство, вече са затворени. - Нещо друго?

Те клатят глави. Това е.

-      По-добре започнете да разпитвате откачалките - или поне тези, за които няма заповед, което ще рече... колко, трима?

Брадли ги изпраща да действат, обръща се към мен и започва да говори за нещо, което го безпокои сериозно.

-      Виждал ли си някога такова нещо? - пита той, слага си латексови ръкавици и вади от рафт в гардероба метална кутия - на цвят е зеленикавокафява и толкова тънка, че не съм я забелязал досега. Посяга да я отвори, но после се обръща към Алварес и Норис. Те вървят към изхода между пожарникарите, които вече прибират помпите си за опасни материали.

-      Хей! - вика им. Те се обръщат и го гледат. - Това с крадеца... Отлична работа!

Виждаме облекчението на лицето на Алварес, как двамата вдигат ръка в мълчалива благодарност, усмихнати. Ясно е защо хората му го боготворят.

Връщам се към металната кутия - при по-внимателно вглеждане прилича на дипломатическо куфарче, със сериен номер, изписан с бели букви отстрани с шаблон. Очевидно е нещо на военните, но нямам ясен спомен да съм виждал такова.

-      Полеви хирургически комплект? - подхвърлям, без да съм убеден.

-      Близо си - отвръща Брадли. - Зъболекарски комплект.

Отваря капака и виждам - поставени в гнезда от пяна - комплект армейски зъболекарски инструменти: сонди, скоба за подпиране на отворена уста, клещи за вадене на зъби.

Гледам го втренчено.

-      Да не е извадила зъбите на жертвата? - питам.

-      Всичките. Не сме намерили нито един, така че сигурно ги е хвърлила някъде - може да ги е пуснала в клозета и да извадим късмет. Затова ще изкъртим каналите.

-      Кога са извадени зъбите? Преди или след като я е убила?

Бен си дава сметка накъде бия.

-      Не, не е изтезание. Според патолога е станало след смъртта, за да се избегне идентификацията. Заради това те помолих да се отбиеш - спомних си, че в книгата ти имаше нещо за зъби при някакво убийство. Ако е било в Щатите, надявах се, че можем да потърсим...

-      Няма връзка - прекъсвам го. - Беше в Швеция. Един тип беше смазал челюстта и мостовете на жертвата с хирургически чук - целта трябва да е била същата, - обаче клещи? Никога не съм виждал нещо подобно.

-      Е, сега и двамата видяхме - отвръща Бен.

-      Вдъхновяващо - отбелязвам. - Нахлуването на цивилизацията имам предвид.

Като оставя настрана отчаянието си за човечеството, трябва да кажа, че съм още по-впечатлен от убийцата - не е било никак лесно да извади трийсет и два зъба от труп. Очевидно е схванала една много важна идея, нещо, което убягва на повечето хора, които са решили да се занимават с нейната работа - никога не арестуват заради извършеното убийство само по себе си. Арестуват заради лошото планиране.