Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 11

Последните десет години работих в Европа и макар че отдавна не съм пътувал толкова далече на изток, съм почти сигурен, че 90 е телефонният код на Турция. Ако прекарате и ден в тази страна, ще си дадете сметка, че там има повече древни гръцки и римски руини отколкото където и да било другаде по света. Ако 90 е кодът на страната, възможно е следващите цифри да са районен код и част от телефонен номер. Без някой да забележи, излизам и се насочвам към тихо място в сутерена. Обаждам се по мобилния си телефон на телефонна компания „Веризън“ - искам да науча повече за телефонните кодове на Турция.

Докато чакам телефонната компания да се обади, поглеждам часовника си и с ужас си давам сметка, че вече трябва да е съмнало - минали са десет часа, откакто портиерът, повикан да отстрани проблем с електричеството в съседната стая, е отключил стая 89, за да стигне до някакви кабели. Не е чудно, че всички изглеждат уморени.

Най-накрая се свързвам с бюрото за връзка с клиентите на „Веризън“ - жена със силен акцент, която предполагам е някъде в Бомбай, и установявам, че паметта ми е добра - 90 наистина е телефонният код на Турция.

-      А 252? Това също ли е телефонен код?

-      Да. За провинция... Нарича се Мугла или нещо подобно - казва тя, след като е положила усилия да го произнесе правилно. Турция е голяма страна - по-голяма от Тексас, с население от повече от седемдесет милиона - и името Мугла не ми говори нищо. Отварям уста, за да ѝ благодаря, но тя ме изпреварва:

-      Не знам дали ще е от полза, но тук пише, че един от главните градове е на егейското крайбрежие и се нарича Бодрум.

Думата пуска токов удар в тялото ми, вълна страх, който не е намалял никак дори след толкова много години. Тя казва Бодрум - и вълните изхвърлят името на брега като останка от някакво корабокрушение.

-      Така ли? - отвръщам спокойно и продължавам да се боря с вихрушката от мисли. След това частта от ума ми, която се занимава с настоящето, ми напомня, че в разследването съм само гост, и изпитвам облекчение - не искам да имам нищо общо с онази част на света никога повече.

Връщам се в стая 89. Брадли ме вижда и му казвам, че според мен цифрите от листчето наистина са част от телефонен номер, но не бих се занимавал с Канада. Обяснявам му за календара и се оказва, че и той е мислил за него.

-      Бодрум. Къде е Бодрум? - пита.

-      Трябва повече да пътуваш. В Турция. Един от най-модните летни курорти на света.

-      А какво ще кажеш за Кони Айланд? - пита той с абсолютно сериозна физиономия.

-      Почти същото - отговарям и си представям пристанището, препълнено с екстравагантни яхти, елегантните вили, малкото минаре, сгушено в подножието на хълмовете, кафенетата с имена като Mezzaluna и Oxygen, окъпани в хормони и капучино по десет долара.

-      Бил ли си там? - пита Брадли. Клатя глава - има неща, за които правителството не ми позволява да говоря.

-      Не - лъжа. - Защо ѝ е да се обажда на някого в Бодрум? - чудя се на глас, за да сменя темата.