Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 10

Вътре се вижда плетеница от аматьорски монтирани тръби. Брус обяснява, че след като отворили сифоните в стая 89 и не открили вътре нищо, направили следващата крачка. Разтворили капсула оцветител в половин литър вода и я излели в канала.

Цялото количество изтекло долу след пет минути и си дали сметка, че щом тече толкова бавно, някъде по тръбите между стая 89 и мазето трябва да има запушване. Сега го бяха открили - в плетеницата тръби и незаконни свързвания зад стената.

-      Кажи ми, че са зъбите - подхвърля Брадли. - В тоалетната ли ги е пуснала?

Брус клати глава и осветява с фенера топка скашкана овъглена хартия, заседнала в една свивка под прав ъгъл.

-      Тази тръба идва директно от стая 89, тествахме я - казва той и сочи топката. - Каквото и да е това, изгорила го е и го е пуснала в клозета. Логично е да го направи. Само дето не е знаела за нарушенията на строителния кодекс тук.

Брадли започва да измъква пихтиестата маса с пинцети.

-      Късчета от квитанции, ъгълче от карта за метрото, билет за кино - изрежда той, за да чуят околните. - Изглежда, е прочистила мястото, преди да се махне, и се е отървала от всичко излишно. - Разделя внимателно още парченца. - Списък за пазаруване... може да е от полза, ако се наложи да сравняваме почерка, ако открием...

Млъква, загледан в парче хартия, овъглено малко по-малко от останалите.

-      Седем цифри, написани на ръка: 9. 0. 2. 5. 2. 3. 4. Не е всичко. Останалото е изгоряло.

Вдига късчето хартия пред групата, но знам, че всъщност говори на мен, сякаш работата ми в разузнавателна агенция автоматично ме прави криптограф. Седем написани на ръка цифри - плюс още, унищожени - могат да означават всичко, но аз имам едно преимущество: хората от бившия ми занаят винаги се занимават с фрагменти, така че не пренебрегвам този.

Присъстващите, разбира се, започват да гадаят незабавно - банкова сметка, кредитна карта, пощенски код, IP адрес, телефонен номер. Алварес отбелязва, че няма областен телефонен код 902, и е права. Донякъде.

-      Да, но ние сме свързани с канадската система - казва ѝ Питърсън, младият детектив, - която може да дублира нашата при нужда. 902 е кодът за Нова Скотия. Дядо ми имаше ферма там.

Брадли не отговаря, гледа ме, все още очаква мнението ми. От горчив опит знам, че не трябва да казвам нищо, ако не съм абсолютно сигурен, така че само свивам рамене - което означава, че той и всички останали могат да продължават нататък.

Всъщност мисля за стенния календар, който не ми дава покой от момента, в който го видях. Според етикетчето с цената на гърба струва четирийсет долара в книжарница „Рицоли“, която обслужва богати клиенти, а това са много пари за календар, който никога не използваш като календар. Тази жена очевидно е много умна и ми минава през ум, че за нея това изобщо не е било календар, че може би се е интересувала от древните останки.