Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 7

-      Открихме нещо, Бен! - казва жената. - За обитателката на стаята...

Брадли кимва спокойно.

-      Да, жена е. Кажете ми нещо, което не знам. Какво научихте за нея?

Значи купил е стоката. Двете ченгета го гледат втренчено и се чудят откъде по дяволите е разбрал. До сутринта легендата за боса им ще се е разраснала още повече. Аз? Аз си мисля, че този тип е безсрамен. Ще обере лаврите, без да му мигне окото? Започвам да се смея.

Брадли ме поглежда и - за момент - си мисля, че ще се разсмее в отговор, но се оказва напразна надежда. Все пак в очите му се появява блясък, когато се обръща към двете ченгета.

-      Откъде знаете, че е жена? - пита ги той.

-      От хотелския регистър и папките за стаите - отговаря мъжът. Казва се Конър Норис.

Брадли изведнъж наостря уши.

-      От мениджъра? Намерили сте отрепката, накарали сте го да отключи кабинета си?

Норис клати глава.

-      На негово име са пуснати четири заповеди за арест, за наркотици. Сигурно отдавна пътува към Мексико. Не. Алварес – сочи партньорката си - разпозна един тип на горния етаж, търсят го за взломни кражби.

Поглежда жената, защото не е сигурен още колко може да каже.

Алварес свива рамене. И с надежда за най-доброто признава:

-      Предложих на крадеца да го отърва от затвора, ако отвори кабинета на мениджъра и сейфа му.

Поглежда нервно Брадли, пита се какви ли неприятности си е навлякла.

Шефът ѝ не издава нищо, гласът му спада една идея, става по-мек.

-      После?

-      Осем ключалки, а този тип се справи за по-малко от минута - отговаря Алварес. - Затова нищо не е в безопасност в този град.

-      Какво има в папката за жената? - пита Брадли.

-      Разписки. Живее тук от малко повече от година - казва Норис. - Плащала е в брой, не е искала да ѝ свържат телефона, не е имала телевизор, кабел, нищо. Определено не е искала да я проследят.

Брадли кимва - все едно точно това си е мислел.

-      Кога съседите са я виждали за последен път?

-      Преди три или четири дни, никой не е сигурен - отговаря Норис.

-      Изчезнала е веднага щом е убила приятелката си, предполагам - казва Брадли. - Има ли някакъв документ за самоличност? Все нещо трябва да е оставено в папката.

Алварес си поглежда бележника.

-      Фотокопия на шофьорска книжка от Флорида и студентска карта или нещо такова. Няма снимка. Обзалагам се, че са истински.

-      Проверете ги въпреки това - нарежда Брадли.

-      Дадохме ги на Патерсън - казва Норис. Патерсън е друг млад детектив. - Той ще го направи.

Брадли кимва.

-      Крадецът, останалите, познавали ли са заподозряната? Знаят ли нещо за нея?

Двамата клатят глави.

-      Никой. Виждали са я да идва и да си отива - отговаря Норис.

-      Още няма двайсет и пет, един и седемдесет, според крадеца - страхотно тяло...

Брадли вдига едната си вежда до небето.

-      Според неговите разбирания това вероятно означава, че е била с два крака.

Норис се усмихва, но не и Алварес - иска ѝ се Брадли да каже нещо за споразумението ѝ с онзи тип. Ако ще я кастри, по-добре да свършва по-бързо. Вместо това ѝ се налага да продължи да участва професионално: