Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 393

След като хапнах прясна риба в единственото заведение, отидох до работилницата за лодки в единия край на малкия залив и се уверих, че докторът е прав - беше чудесно да гледаш как старинните пещи горят, увисналия във въздуха дим, занаятчиите, които огъваха и оформяха парчета дърво, за да поправят рибарските лодки и да ги подготвят за следващия сезон. Никой не ми обърна внимание, докато се разхождах между подредения да се суши дървен материал и си мислех какви умения е загубило човечеството, колко ценни неща са си отишли, без никой от нас дори да забележи. Старите мъже с техните длета и триони някога вероятно са били сред най- добре платените членове на общността си, а сега с какво сме ги заменили? С финансови инженери и млади търговци на валута.

Свих зад един ъгъл — и се заковах на място. В дъното на цеха, под увиснал брезентов навес, високо на дървени поставки беше качен двумачтов платноход, с дървен корпус. Беше около двайсетметров, може би на половин век, и макар да не беше боядисан и мачтите да не бяха фиксирани на местата им, беше ясно, че някога е бил истинска красота.

Собственикът, изглежда, беше решил да използва почти загубените умения на хората в работилницата, за да реставрира лодката, но сега тя беше покрита с прах, никой не я беше пипал от доста време, което означаваше, че или е свършил парите, или е загубил интерес. Приближих и дръпнах настрана част от навеса, за да я осветя по-добре. Винаги съм смятал, че няма нищо по-тъжно от изоставена лодка, но направеното досега по тази беше удивително и някак скриваше лошите обстоятелства.

Благодарение на уроците на Бил край Лонг Айланд знаех много за лодките и още като погледнах тази, разбрах, че би издържала на почти всичко в морето.

-      Продава се - чух зад себе си мъжки глас. Чудесен английски за такова заспало кътче на света.

Обърнах се. Реших, че е собственикът на работилницата. Още нямаше четирийсет, явно винаги готов да се усмихне, и може би опитваше да съживи бизнеса, за да поддържа селото живо.

-      Богат руснак я намерил и я докара тук - обясни той. - Навремето е печелила сериозни състезания... Фастнет, Транспак, Сидни до Хобарт и доста други. Когато пристигна, беше гнила на пристанището на някакъв гръцки остров с години, така че започнахме от кила.

-      Какво стана после? - попитах.

-      Руснакът престана да се обажда. По-важното е, че престана да плаща сметките. Или е фалирал, или друг олигарх го е убил.

По-вероятно второто, казах си, защото повечето бизнес диспути в Русия се решават по този начин. Собственикът посочи старата стълба, опряна на борда, и каза:

-      Качете се, ако искате.

И аз се качих на тиковата палуба.

Мостикът беше изтеглен доста назад, ниско, а рулят беше високо, за да позволява широко полезрение на капитана. Не беше трудно да разбера защо руснакът е решил да спаси тази лодка.

Влязох в мостика, спуснах се долу и минах покрай кухнята и спалните каюти. През годините, когато се занимавах с ветроходство, бях чувал да говорят, че се случва веднъж в живота лодка да проговори на моряк, и сега разбрах - за добро или лошо, - че тази лодка е направена, за да бъде моя.